Робърт Фишер
--------------------
Един от основателите на биометрията - английският ботаник Робърт Фишер, работил в агробиологическа станиця близо до Лондон. Колективът се състоял само от мъже, но веднъж приели на работа и жена - специалсит по водорасли.
Заради нея било решено да направят в общата стая файф-о-клок-тайм, т.е. пиене на чай в 5 часа, като англичаните. На първата среща започнал спор - кое е по-правилно - да се добавя мляко в чая или да се налива чай в чашка, където вече има мляко. Някои казвали, че по принцип не трябва да има разлика, но новата колежка Мюриъл Бристъл твърдяла, че е лесно да се различи ‘неправилният чай’ и че е правилно да се добавя мляко в чая, а не обратното.
Решили да направят опит. В съседна стая приготвили чашки чай, приготвен и по двата начина, а Мюриъл познала кой как е направен.
Тогава обаче Фишър се замислил - колко пъти трябва да се повтори опитът, за да може резултатът да се смята за достоверен . Защото , ако чашите са били само две, би могло да е чиста случайност да се познае методът на приготвянето. Ако са три или четири - случайността също би могла да изиграе роля.
От тези размисли се родила класическата книга “Статистически методи за научни сътрудници’, публикувана през 1925 година, а методите на Фишер се използват от биолозите и медиците и досега.
Унтроп и Люела Келог
--------------------------------
През 1931 година , семейство американски биолози, провели необичаен експеримент. След като прочели статия за съдбата на деца, израснали сред животни - вълци или маймуни, биолозите се замислили какво би станало, ако се направи обратното - да се опитат да възпитат маймунче в човешко семейство. От Йейлския център по изучаване на човекоподобните маймуни им заели малка самка шимпанзе, кято се казвала Гуа. Тя била на седем месеца, а техният син, Доналд, на 10.
Скоро момченцето и шимпанзето станали неразделни приятели. Но опитите да се доближи маймунката до човешкото дете под влияние на възпитанието се оказали по-скоро неуспешни. Макар че Гуа ходела на два крака, научила се да яде с лъжица и дори започнала да разбира малко човешката реч, тя се обърквала, когато познати хора се появявали в различно облекло, не успяла да се научи да произнася и една дума и не могла да усвои нито една проста игра.
Наложило се обаче, експериментът да бъде прекратен, защото станало ясно, че Доналд, на година и седем месеца, бил усвоил само три думи и изразявал желанието си да яде с типични маймунски звуци
Родителите се изплашили, че постепенно момченцето им ще започне да ходи на четири крака и няма да може да се научи да говори. И ... изпратили Гуа обратно в Центъра...
Автор: Албена Иванова
--------------------
Един от основателите на биометрията - английският ботаник Робърт Фишер, работил в агробиологическа станиця близо до Лондон. Колективът се състоял само от мъже, но веднъж приели на работа и жена - специалсит по водорасли.
Заради нея било решено да направят в общата стая файф-о-клок-тайм, т.е. пиене на чай в 5 часа, като англичаните. На първата среща започнал спор - кое е по-правилно - да се добавя мляко в чая или да се налива чай в чашка, където вече има мляко. Някои казвали, че по принцип не трябва да има разлика, но новата колежка Мюриъл Бристъл твърдяла, че е лесно да се различи ‘неправилният чай’ и че е правилно да се добавя мляко в чая, а не обратното.
Решили да направят опит. В съседна стая приготвили чашки чай, приготвен и по двата начина, а Мюриъл познала кой как е направен.
Тогава обаче Фишър се замислил - колко пъти трябва да се повтори опитът, за да може резултатът да се смята за достоверен . Защото , ако чашите са били само две, би могло да е чиста случайност да се познае методът на приготвянето. Ако са три или четири - случайността също би могла да изиграе роля.
От тези размисли се родила класическата книга “Статистически методи за научни сътрудници’, публикувана през 1925 година, а методите на Фишер се използват от биолозите и медиците и досега.
Унтроп и Люела Келог
--------------------------------
През 1931 година , семейство американски биолози, провели необичаен експеримент. След като прочели статия за съдбата на деца, израснали сред животни - вълци или маймуни, биолозите се замислили какво би станало, ако се направи обратното - да се опитат да възпитат маймунче в човешко семейство. От Йейлския център по изучаване на човекоподобните маймуни им заели малка самка шимпанзе, кято се казвала Гуа. Тя била на седем месеца, а техният син, Доналд, на 10.
Скоро момченцето и шимпанзето станали неразделни приятели. Но опитите да се доближи маймунката до човешкото дете под влияние на възпитанието се оказали по-скоро неуспешни. Макар че Гуа ходела на два крака, научила се да яде с лъжица и дори започнала да разбира малко човешката реч, тя се обърквала, когато познати хора се появявали в различно облекло, не успяла да се научи да произнася и една дума и не могла да усвои нито една проста игра.
Наложило се обаче, експериментът да бъде прекратен, защото станало ясно, че Доналд, на година и седем месеца, бил усвоил само три думи и изразявал желанието си да яде с типични маймунски звуци
Родителите се изплашили, че постепенно момченцето им ще започне да ходи на четири крака и няма да може да се научи да говори. И ... изпратили Гуа обратно в Центъра...