Счита се, че първият асансьор бил направен в двореца на френския крал Луи XV още през 1743 година.
Целта била да се спести изкачването на краля до последния етаж на двореца, където бил апартамента на неговата любима. Тогава за задвижването на машината се е използвала животинска тяга.
През 1800 година американец, който бил собственик на мина за добив на каменни въглища, изобретил първия парен асансьор.
Бащата на съвременния асансьор обаче се смята Алайша Грейвс Отис. През 1835 година, на изложение в Ню Йорк, хиляди хора го гледат как се изкачва нависоко благодарение на изобретението си. Хората изпадат в паника, когато той нарежда на своя помощник да среже въжето на скрипеца. Въжето пада, но платформата продължава да стои високо горе. Това става благодарение на разработената от Отис своеобразна спирачка, която превръща скрипеца в познатия ни днес асансьор.
Спирачката всъщност представлява предпазна релса със зъбни колела, която се слага в четирите страни на платформата в шахтата. Тя на практика държи платформата. Ако въжето се скъса, зъбните колела заработват и я задържат на мястото й.
Когато е направил своето изобретение за безопасен асансьор, Отис едва ли си е давал сметка до каква революция ще доведе неговото изобретение. Защото небостъргачите и съвременните високи и не толкова високи сгради, едва ли можеха да бъдат изградени без неговото изобретение.
Първият електрически пътнически асансьор е изработен от немската компания “Сименс” през 1888 година. Той се издигал на 22 метра височина само за 11 секунди.
Сградата Бурж Дубай пък поставя рекорди в няколко категории - за най-висока сграда, най-многоетажна и с най-много асансьори. Там работят 49 скоростни асансьора и 8 ескалатора.
Един от централните асансьори отвежда хората на височина 509 метра със скорост от 9 метра за секунда. След това друг асансьор ги поема към рекордните 637 метра. Най-бързият асансьор в кулата е движи с 18 м/сек. Сградата има общо 53 асансьора с различни размери. Най-големите са на два етажа за по 40 души и тежат около 60 тона.
Автор: Албена Иванова
Целта била да се спести изкачването на краля до последния етаж на двореца, където бил апартамента на неговата любима. Тогава за задвижването на машината се е използвала животинска тяга.
През 1800 година американец, който бил собственик на мина за добив на каменни въглища, изобретил първия парен асансьор.
Бащата на съвременния асансьор обаче се смята Алайша Грейвс Отис. През 1835 година, на изложение в Ню Йорк, хиляди хора го гледат как се изкачва нависоко благодарение на изобретението си. Хората изпадат в паника, когато той нарежда на своя помощник да среже въжето на скрипеца. Въжето пада, но платформата продължава да стои високо горе. Това става благодарение на разработената от Отис своеобразна спирачка, която превръща скрипеца в познатия ни днес асансьор.
Спирачката всъщност представлява предпазна релса със зъбни колела, която се слага в четирите страни на платформата в шахтата. Тя на практика държи платформата. Ако въжето се скъса, зъбните колела заработват и я задържат на мястото й.
Когато е направил своето изобретение за безопасен асансьор, Отис едва ли си е давал сметка до каква революция ще доведе неговото изобретение. Защото небостъргачите и съвременните високи и не толкова високи сгради, едва ли можеха да бъдат изградени без неговото изобретение.
Първият електрически пътнически асансьор е изработен от немската компания “Сименс” през 1888 година. Той се издигал на 22 метра височина само за 11 секунди.
Сградата Бурж Дубай пък поставя рекорди в няколко категории - за най-висока сграда, най-многоетажна и с най-много асансьори. Там работят 49 скоростни асансьора и 8 ескалатора.
Един от централните асансьори отвежда хората на височина 509 метра със скорост от 9 метра за секунда. След това друг асансьор ги поема към рекордните 637 метра. Най-бързият асансьор в кулата е движи с 18 м/сек. Сградата има общо 53 асансьора с различни размери. Най-големите са на два етажа за по 40 души и тежат около 60 тона.