Голямата любов на Ататюрк била българката Димитрина Ковачева

Мустафа Кемал Ататюрк  е символ на Турция - днес там няма нито една обществена сграда, от стените на която да не гледа той. От развалините на Османската империя  Ататюрк успява да изгради модерна държава. Ататюрк на турски означава

Мустафа Кемал Ататюрк  е символ на Турция - днес там няма нито една обществена сграда, от стените на която да не гледа той. От развалините на Османската империя  Ататюрк успява да изгради модерна държава.

Ататюрк на турски означава ‘баща на турците’  - така са го нарекли хората, защото   Мустафа Кемал извежда страната си от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм.  Мнозина са изследователите на Ататюрк, но малко хора знаят, че най-голямата любов на великия турчин е била българка.

Избран - това означава пък  името Мустафа. Бащата на Ататюрк много се надявал синът му да стане  видна личност и бил готов на всичко,  за да  го издържа в офицерското училище.

Първата световна война заварва Ататюрк  като военен аташе в  София. Тук той се запознава с Димитрина, дъщеря на министъра на войната Стилиян Ковачев. Тя току-що се била върнала от Швейцария, където учила литература.  Момичето имало миловидно лице, руси, къдрави коси и тъмнокафяви очи.

Димитрина и Мустафа Кемал се запознават през февруари 1914 година в Градското казино в София. Той бил запленен от нея. Бил уверен, че това е любовта на живота му. Дълго обмислял пречките за един евентуален брак - тя била по-млада от Ататюрк с 11 години, а пък той имал доста политически противници сред младотурицте в Истанбул.

Въпреки всичко, Кемал предложил брак на Димитрина. Тя била уверена, че баща й ще се съгласи, но въпреки,че много уважавал кандидата, родителят му отказал, защото смятал, че за един траен брак са нужни и други, общи неща, а не само любов.

Кемал бил много огорчен, обаче продължил да се вижда с Димитрина тайно. Политическите събития обаче, попречили на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включила във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк получил заповед да се върне в Истанабул.

Там обаче той не забравил Димитрина и след по-малко от година се върнал тайно в София и отново поискал ръката й. Бащата отново му отказал. И, за да раздели окончателно дъщеря си от Кемал, насила я сгодил за заможен адвокат. От него Димитрина по-късно имала три деца.

Съдбата  обаче не била милостива към брака й. След 9 септември 1944 година съпругът й получил смъртна присъда, но в последния момент бил помилван. Двамата били интернирани в Лудогорието, а имуществото им било конфискувано.

Димитрина никога не говорила за любовта си с Ататюрк и дори и най-близките й приятели не знаели за него.

През 1923 година Мустафа Кемал се жени за  младата и образована туркиня Латифа.  Тя била дъщеря на богат търговец и следвала право в Париж. Освен родния си език  говорела свободно немски, английски и гръцки. Кемал бил покорен от нейната недостъпност, тя не искала да бъде една от многобройните му любовници.

Бракът им обаче не продължил дълго. Латифа  била независима жена, която смятала себе си за равна на своя съпруг. Две са версиите за разрива в семейството, който се случил две години след сватбата.

Според едната Ататюрк изгонил жена си от Анкара, а тя се надявала до смъртта му през 1938 година, че той ще промени решението си.

Според  друга обаче, самата Латифа напуснала съпруга си. Тя не могла да издържи постояннотo чувство за вина, което Кемал изпитвал след самоубийството на своя бивша любовница.

През 1980 година е наложена съдебна забрана за публикуване на дневника на бившата първа дама на Турция - Латифа. Два дни преди да изтече забраната, през 2005 година, роднините на жената отново я удължиха. Сред дълго пазените в тайна лични документи е и дневникът на Латифа, 200 нейни писма до съпруга й и четири писма от самия Ататюрк.

От годините на развода им до смъртта й през 1975 година, Латифа нито веднъж не е разказвала публично за отношенията й с Кемал, нито за причините, довели до тяхната раздяла. 
Автор: Албена Иванова