Питали ли сте се откъде идва наименованието на дните на седмицата. И как е станало така, че тя се състои от седем дни? Защо точно седем?
Седмицата всъщност е една от първите изкуствено създадени единици за време. Английската дума за седмица ‘week’ всъщност води началото си от старогерманска дума, която означава ‘променям се’ или ‘обръщам се’. Народите по света пък са групирали дните по най-различни начини - от пет до десет дни в група.
Седмицата не е западно изобретение. Изглежда древните елини не са имали седмица. Римляните пък имали осемдневна седмица. Седем дни работели, а осмия бил ден за почивка и празници, обществени изяви и срещи с приятели. Не е ясно кога римляните са определили тези осем дни и защо после са ги променили на седем.
Всъщност числото седем почти навсякъде има особено значение. Рим бил създаден върху седем хълма, японците имат седем бога на щастието, древните имали седем чудеса на света, в християнството пък съществуват седемте смъртни гряха....
В началото на трети век римляните вече имали седемдневна седмица. Разпространили се нови идеи. Една от тях е идеята за шабат - съботата, която явно е донесена в Рим от евреите. Идеята за почивен седми ден, както и самото име ‘събота’, от вавилонската дума ‘сабату’, изглежда са се запазили от годините, прекарани от евреите във вавилонски плен. Вавилонците съблюдавали определени номерирани дни - 7-и, 14-и, 19-и, 21-и и 28-ми от месеца, през които на царя им били забранени определени дейности.
Друга следа се открива и в английската дума ‘Saturday - събота. При римляните денят на Сатурн вещаел лоши поличби и тъй като всички начинания завършвали зле, не бивало да се водят битки, нито да се предприемат пътувания. Никой не искал да рискува заради злините, които можел да му донесе Сатурн. Съботата била посветена на тази планета, тъй като от седемте звезди, които управляват човешките дела, Сатурн има най-високата сфера на действие и най-голяма власт. През 3-ти век седемдневната седмица се наложила из цялата римска империя.
И така всеки ден бил посветен на една от седемте планети. Сред тях били Слънцето и Луната, но не и Земята. Планетите, управлявали дните на седмицата в следния ред: Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн.
Този ред на дните на седмицата, който ние познаваме, произлиза от реда на планетите, които според римляните управлявали първия час на всеки ден. Тогавашните астролози вярвали, че всяка планета управлява даден час, после отстъпва на следващата и така, докато се извъртят всички. След всеки седемчасов цикъл, планетните влияния започвали отново в същия ред. Управляваща планета за всеки ден била онази, която доминирала в първия час на деня. Така, дните на седмицата получили имената на планетите, които управлявали първия им час. По този начин се установили имената на дните на седмицата в реда, в който ги познаваме днес:
Sunday - Слънце - dimanche /фр./
Мonday - Луна - lundi
Тuesday - Марс - mardi
Wednesday - Mеркурий - mercredi
Thursday -Юпитер - jeudi
Friday - Венера - vendredi
Saturday - Сатурн - samedi
Дните на седмицата на някои европейски езици все още носят имената на планетите.
Автор: Албена Иванова
Седмицата всъщност е една от първите изкуствено създадени единици за време. Английската дума за седмица ‘week’ всъщност води началото си от старогерманска дума, която означава ‘променям се’ или ‘обръщам се’. Народите по света пък са групирали дните по най-различни начини - от пет до десет дни в група.
Седмицата не е западно изобретение. Изглежда древните елини не са имали седмица. Римляните пък имали осемдневна седмица. Седем дни работели, а осмия бил ден за почивка и празници, обществени изяви и срещи с приятели. Не е ясно кога римляните са определили тези осем дни и защо после са ги променили на седем.
Всъщност числото седем почти навсякъде има особено значение. Рим бил създаден върху седем хълма, японците имат седем бога на щастието, древните имали седем чудеса на света, в християнството пък съществуват седемте смъртни гряха....
В началото на трети век римляните вече имали седемдневна седмица. Разпространили се нови идеи. Една от тях е идеята за шабат - съботата, която явно е донесена в Рим от евреите. Идеята за почивен седми ден, както и самото име ‘събота’, от вавилонската дума ‘сабату’, изглежда са се запазили от годините, прекарани от евреите във вавилонски плен. Вавилонците съблюдавали определени номерирани дни - 7-и, 14-и, 19-и, 21-и и 28-ми от месеца, през които на царя им били забранени определени дейности.
Друга следа се открива и в английската дума ‘Saturday - събота. При римляните денят на Сатурн вещаел лоши поличби и тъй като всички начинания завършвали зле, не бивало да се водят битки, нито да се предприемат пътувания. Никой не искал да рискува заради злините, които можел да му донесе Сатурн. Съботата била посветена на тази планета, тъй като от седемте звезди, които управляват човешките дела, Сатурн има най-високата сфера на действие и най-голяма власт. През 3-ти век седемдневната седмица се наложила из цялата римска империя.
И така всеки ден бил посветен на една от седемте планети. Сред тях били Слънцето и Луната, но не и Земята. Планетите, управлявали дните на седмицата в следния ред: Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн.
Този ред на дните на седмицата, който ние познаваме, произлиза от реда на планетите, които според римляните управлявали първия час на всеки ден. Тогавашните астролози вярвали, че всяка планета управлява даден час, после отстъпва на следващата и така, докато се извъртят всички. След всеки седемчасов цикъл, планетните влияния започвали отново в същия ред. Управляваща планета за всеки ден била онази, която доминирала в първия час на деня. Така, дните на седмицата получили имената на планетите, които управлявали първия им час. По този начин се установили имената на дните на седмицата в реда, в който ги познаваме днес:
Sunday - Слънце - dimanche /фр./
Мonday - Луна - lundi
Тuesday - Марс - mardi
Wednesday - Mеркурий - mercredi
Thursday -Юпитер - jeudi
Friday - Венера - vendredi
Saturday - Сатурн - samedi
Дните на седмицата на някои европейски езици все още носят имената на планетите.