Символът на Париж , световно известната Айфелова кула, била завършена в края на март 1889 година. Дори и да не сте посещавали градът на любовта, непременно сте виждали кулата по телевизията или на картички. Какво знаем обаче за това инженерно чудо?
Ето някои любопитни данни:
Когато огромната кула била тържествено открита през 1889 година, тя била най-високото съоръжение на планетата. Още през 1930 година тази титла си присвоил небостъргачът на компанията ‘Крайслер’, който изпреварил кулата с 18 метра. Независимо от това, ако към височината на Айфеловата кула се прибави и 24-метровата й антена, небостъгачът ‘Крайслер’ ще изостане. Днес символът на Париж заема пето място сред високите сгради във Франция.
Айфеловата кула на вид е едноцветна, но това е илюзия на перспективата. Така изглежда, защото съоръжението е много високо, а всъщност е боядисано в три различни нюанса. Най-тъмният тон е използван за основата на кулата, а най-светлият - за върха. Кулата се покрива с 60 тона боя на всеки седем години, за да бъде защитена от корозия.
Ресторант за ценители държи на втория етаж известният готвач Ален Дюкас.
През 1912 година, създателят на палтото-парашут решил да изпита изобретението си на Айфеловата кула. Той скочил от третата площадка и загинал.
Преди да предадат Париж на немците по време на Втората световна война, французите извършили саботаж на кулата. Те повредили асансьора, за да не могат враговете да се наслаждават на гледката от върха й. Хитлер обаче се изкачил пеша. Асансьорите били ремонтирани чак през 1944 година и на всички войници от съюзническите войски бил разрешен безплатен достъп до върха.
Малки копия на Айфеловата кула има в различни кътчета на света - в Лас Вегас в САЩ, както и в Китай, в Румъния, в Дания, в Казахстан и др.
Густав Айфел е гравирал на кулата имената на 72-ма изтъкнати френски инженери, учени и математици от онова време.
През периода 1925-1934 година автомобилната компания “Ситроен” използвала четирите страни на кулата за реклама. Това била най-голямата реклама за онова време.
Независимо от височината , само един човек паднал по време на монтажа на кулата.
Томас Едисън посетил Айфеловата кула и бил поразен от нея. Той написал в книгата за гости: “На господин Айфел - инженера, смелия строител на огромното и необикновено творение на съвременното изкуство, от този, който уважава и се възхищава от всички инженери, включително и от Великия Инженер Господ Бог. Томас Едисън”.
Автор: Албена Иванова
Ето някои любопитни данни:
Когато огромната кула била тържествено открита през 1889 година, тя била най-високото съоръжение на планетата. Още през 1930 година тази титла си присвоил небостъргачът на компанията ‘Крайслер’, който изпреварил кулата с 18 метра. Независимо от това, ако към височината на Айфеловата кула се прибави и 24-метровата й антена, небостъгачът ‘Крайслер’ ще изостане. Днес символът на Париж заема пето място сред високите сгради във Франция.
Айфеловата кула на вид е едноцветна, но това е илюзия на перспективата. Така изглежда, защото съоръжението е много високо, а всъщност е боядисано в три различни нюанса. Най-тъмният тон е използван за основата на кулата, а най-светлият - за върха. Кулата се покрива с 60 тона боя на всеки седем години, за да бъде защитена от корозия.
Ресторант за ценители държи на втория етаж известният готвач Ален Дюкас.
През 1912 година, създателят на палтото-парашут решил да изпита изобретението си на Айфеловата кула. Той скочил от третата площадка и загинал.
Преди да предадат Париж на немците по време на Втората световна война, французите извършили саботаж на кулата. Те повредили асансьора, за да не могат враговете да се наслаждават на гледката от върха й. Хитлер обаче се изкачил пеша. Асансьорите били ремонтирани чак през 1944 година и на всички войници от съюзническите войски бил разрешен безплатен достъп до върха.
Малки копия на Айфеловата кула има в различни кътчета на света - в Лас Вегас в САЩ, както и в Китай, в Румъния, в Дания, в Казахстан и др.
Густав Айфел е гравирал на кулата имената на 72-ма изтъкнати френски инженери, учени и математици от онова време.
През периода 1925-1934 година автомобилната компания “Ситроен” използвала четирите страни на кулата за реклама. Това била най-голямата реклама за онова време.
Независимо от височината , само един човек паднал по време на монтажа на кулата.
Томас Едисън посетил Айфеловата кула и бил поразен от нея. Той написал в книгата за гости: “На господин Айфел - инженера, смелия строител на огромното и необикновено творение на съвременното изкуство, от този, който уважава и се възхищава от всички инженери, включително и от Великия Инженер Господ Бог. Томас Едисън”.