Русалките - най-старото предание за тях е от Вавилон.  За тези красиви , а понякога и коварни, жени се разказва в митовете на Сирия, Китай, Индия, Гърция, Италия...

Плиний Старий пише, че на брега понякога са намирани техни мъртви тела. И според него това не са измислици, а истини.

Как да повярваме в това, ние, днешните  хора, когато никой  съвременен учен не е попадал  на жива русалка или пък на останки от нея изхвърлени на брега? Въпреки модерната технология и апаратура, учените  досега не могат да  засекат тези странни създания на моретата и океаните. Нови свидетелства за красавиците, по които са се захласвали /или  от които са се плашели/ моряците - няма.  Затова сме принудени да останем при митовете  и преданията, някои от които обаче са разказани с точна дата.

През 1610 година няколко кораба влезли в пристанището  на Нюфаундленд. Близо до брега моряците видели странно същество, което всеки би приел за жена, ако не била рибената му опашка.  Видът на русалката така ги изплашил, че слезли на брега едва след като странната морска красавица изчезнала.

През същата година английският изследовател Хенри Хадсън описал русалка, на която гърбът и гърдите били женски, кожата бяла, косата черна, а опашката - петниста като на пъстърва.

За да се сложи край  на споровете, през 1732 година била създадена Кралска датска комисия, която имала за цел да докаже, че разказите за русалки са измислица.

Комисията обаче не могла да защити собствените си виждания, защото членовете й  видели недалеч от кораба мъж с рибена опашка.  Разгневеното от идването им странно същество, потънало в дълбините на океана и така принудило  членовете на комисията да признаят, че във водата живеят морски същества.

Днес по-голяма част от зоолозите твърдят, че русалки и морски същества няма, а видените са просто морски животни, преобразени от суеверно въображение.  Но има и учени, според  които  много морски животни, най-много моржове, които са ‘заподозрени русалки’ не съвпадат  с обитателите на тези географски ширини...

Според едно известно предание, след война с Бога, Сатната отвел дружината си в Ада, а другите  си съюзници изхвърлил на Земята. Тези, които попаднали в гората, станали горски духове, а онези, попаднали във  водата - водни.  

Има и едно предание, свързано със залива Импилахти на Ладожкото езеро. Импилахти означава “Заливът на русалката”. Някога по тези места живеели двама влюбени. Момчето било бедно, а момичето от богато семейство. Родителите на девойката решили да осуетят сватбата, но не успели и тогава прибегнали към магия - превърнали дъщеря си в русалка. Това е по-старата версия, а новата е и по-обикновена. Момчето било изпратено надалеч, а момичето затворено  вкъщи. Един ден девойката избягала и се хвърлила във водата от висока скала. Така се превърнала в ‘импи’- красива русалка.  

Съществуват ли русалки? Не можем да кажем, но във всеки случай, в  Харвардския музей по археология и етнологичя се пази мумия на русалка.

Още по-странно събитие се е случило през 2006 година на плаж във Флорида. Океанът изхвърли труп на русалка на безлюден плаж. За странната находка се разбрало, след като анонимен продавач я предложил на търг в интернет аукциона еbay.

Най-общо казано, находката представлява труп на морско чудовище, което много наподобява описанието на русалка. Човекът е жител на градчето и в този ден почивал на един от безлюдните плажове.

Съществото имало груба кожа, като покрита с люспи, човешка глава и ръце, но вместо крака - рибешка опашка.

Според откривателя на трупа, русалките са свързващото звено между рибите и приматите, а причината за смъртта й вероятно е нашествието на "червения прилив". Това са токсични водорасли, обагрени в червено, които в определени сезони се появяват в океана.
Автор: Албена Иванова