Интервю с Бри Диспейн, автор на „Божествени и прокълнати”

Имате ли нещо против да ни кажете за какво се разказва в дебютния ви роман? „Божествени и прокълнати” е съвременна интерпретация на притчата за блудния син, но с паранормален нюанс. Историята е за момиче на име Грейс, чиет

Имате ли нещо против да ни кажете за какво се разказва в дебютния ви роман?

„Божествени и прокълнати” е съвременна интерпретация на притчата за блудния син, но с паранормален нюанс. Историята е за момиче на име Грейс, чието семейство никога не говори за нощта, в която брат й Джуд се връща вкъщи, облян в собствената си кръв, а най-добрият му приятел Даниъл изчезва. Така е до момента, в който Даниъл се връща 3 години по-късно и се записва в училището, където учи Грейс. Разкъсана между лоялността към брат си и влечението си към Даниъл, Грейс ще трябва да открие истината зад мрачната тайна на момчетата и лек, с който да спаси любимите си хора. За това обаче може да й се наложи да плати най-високата цена – да жертва душата си.

Кой е най-интересният коментар, който сте получавали за „Божествени и прокълнати”?

След като майка ми прочете книгата, ми се обади разплакана, за да ми каже колко й е харесала... а после добави: „Уау... мозъкът ти сигурно наистина е болен.”
Приех го като комплимент.

В колежа сте посветили цял семестър на писането на пиеси? Повлияли ли са те по някакъв начин на романа ви?

Самите пиеси нямат никакво отношение към романа ми, но много от хората, с които се срещнах, имат. Именно този опит ме вдъхнови да започна да пиша професионално и то за младите хора.

Как ви хрумна персонажа на Даниъл? Има ли той прототип сред познатите ви?

Даниъл беше вдъхновен от трима приятели, които изчезнаха от живота ми по различно време. Всъщност „момчета, които изчезват” е нещо като повтаряща се тема в живота ми. Главното вдъхновение за книгата дойде, докато мислех за времето, когато един от тези приятели внезапно се появи в училище за няколко часа и после отново се изпари. Все се чудех какво ли е станало с него и защо изглеждаше така объркан и разтревожен. „Божествени и прокълнати” е своеобразно изследване на това какво би станало, ако не беше изчезнал повторно.

По какво си приличате вие с Грейс? По какво се различавате?

Грейс и аз сме отраснали в сходна семейна среда и сме възпитани по сходен начин, но ми харесва да си миля, че Грейс е по-силната версия на моя милост в тийнейджърските ми години. Тя казва и прави неща, които аз само съм си мислела да направя. Всеки път, когато трябва да реша какво да направи Грейс в дадена ситуация, се питам: „Какво бих направила аз?” и после карам Грейс да направи точно обратното. Пречистващо е някак си!

Ако трябва да избирате песен мотив за „Божествени и прокълнати”, коя би била тя и защо?

О, страшно ми е трудно да дам отговор, защото има толкова много прекрасни песни, които бих избрала, но ще се спра на “Such Great Heights” на The Postal Service, тъй като точно тази песен ми се въртеше в главата, когато ми хрумна идеята за книгата. Всъщност четиринайсета глава от романа е озаглавена "Неподозирани висоти” и може да се каже, че с това заглавие отдавам почит на песента.
Харесва ми идеята за двама души, които въпреки всички препятствия се обичат. Когато погледнат от разстояние и от високо живота си, всичко изглежда перфектно, но хората около тях им крещят да „слязат вече”, защото фантазиите им са далеч от реалността.

Ако можехте да се върнете назад във времето за една година, къде щяхте да отидете и кои са трите неща, които щяхте да вземете със себе си?

Египет през Викторианската епоха, по време на златната ера на археологическите открития, за да мога да участвам в разкопките... и за да ходя на луксозни балове и да нося онези прекрасни огромни рокли. Щях да си взема много голям фотоапарат, за да улавям всеки миг, тонове пари, за да може да се мотая с големците от висшето общество, както и промишлени количества дезодорант... заради хората, които срещам.

Колко важни са социалните онлайн мрежи (като Facebook, блоговете, уебсайтовете, Twitter)?

Изключително важни. Новата епоха на социални медии предоставя на авторите нов, непознат до сега начин, по който да достигат до потенциалния читател. Мога да се свързвам с читатели от цялата страна и дори от чужбина съвсем бързо и лесно. Обаче тези сайтове не трябва да се използват единствено за пращане на реклами и за пресищане на потребителите с речи от типа „Купете си моята книга”. Това са места, където човек може да комуникира с четящите хора, да създава връзки и развива отношения.

Как ви се стори издателският процес, имайки предвид, че издават ваша книга за пръв път? Трудно ли беше? И колко време беше необходимо, за да се публикува романът ви?

Бих казала, че си беше доста трудничко. Бях прекарала 9 години в писане преди да наема агент (4 от тях посветих на „Божествени и прокълнати”) – след като си намерих агент обаче всичко започна да се развива някак бързо. Продадохме ръкописа на издателя едва след няколко седмици, а после 11 месеца по-късно книгата вече беше на пазара.

Ще има ли още от приключенията на Грейс, Даниъл и Джуд?

Да! Сега завършвам продължението на „Божествени и прокълнати”. Книгата разяснява някои от въпросите, останали без отговор в първия роман, а също така изследва нови възможности, изникнали в неговия край. Продължението излиза по книжарниците на 28 декември 2010 в САЩ.
Засега имаме договор само за 2 книги, но възнамерявам да има и трета.

По какво се различава написването на дебютната ви книга „Божествени и прокълнати” от следващия ви роман?

Основната разлика е във времето. Написах „Божествени и прокълнати”, следвайки собственото си темпо, без крайни срокове и това ми отне 4 години. Втората книга ще бъде написана, редактирана и публикувана за по-малко от 1 година. Трябваше да се науча на дисциплина що се отнася до сроковете (но май няма да стане).

Какво следва за вас от тук нататък?

Обмислям възможност за трета книга от поредицата, започнала съм и нов паранормален романтичен роман, с който тепърва ще се занимавам.

Автор: Александър Ненов