Какво знаем за Канарските острови? Знаем, че имат удивителен климат - и през зимата, и през лятото температурата е 22 градуса. Знаем, също така, че богатите европейци предпочитат да посрещат там Нова година, че населнието е около милион и половина души етнически испанци.
Много хора не знаят обаче, че според една версия за гибелта на Атлантида, Канарските отрови са всичко, което е останало от райската земя, изчезнала на дъното на океана. Знае се, че Атлантида е загинала от изригване на вулкан, а жителите на Канарите наричат себе си "гуанчи", което в превод означава "син на вулкан".
Тукашните испанци имат много интересни корени. Преди около век те се смесили с местното население, като получили в наследство доста своеобразен характер и необичайни традиции.
Знае се, че местното население на островите се е отличавало с изключително миролюбие. Те се стараели да не използват оръжие, дори и когато имали сериозни конфликти със съседите. Гуанчите се изолирали от нападателите с каменна стена. На остров Фуертевентура и до днес се вижда как стената разделя сушата наполовина.
От трудовете на древните учени гърци можем да разберем, че гуанчите имали забележителна външност - руси и синеоки, така ги описват и Омир, и Хезиод. А за Канарите древните поети пък говорят като за блажено място. Римляните наричали тези парчета земя "Щастливите острови от другата страна на Херкулесовите стълбове" -така се наричал Гибралтарският пролив.
Версията, че Канарските острови са останки от потъналата Атлантида, се появили още в периода на великите географски открития. Никой обаче не може да обясни откъде са се появили на тези острови синеоките красавци. Това бил единственият народ на Земята, който нямал никакъв флот, дори лодка.Ясно е, че на островите можело да се стигне само по море и само от Африка. Но белоглавите или яркорижи "деца на вулкана" съвсем не приличали нито на тунизийци, нито на мароканци.
За езика на гуанчите пък се знае, че на всеки остров е съществувал собствен диалект, после всички те са се смесили с испанския на колонизаторите и така се е появило местното наречие, което не могат да разберат дори владеещите добре испански. Въобще, историята с езика на гуанчите е много интересна. Първите мореплаватели, които дошли на островите, били много изненадани да видят как гуанчите общуали - те просто беззвучно мърдали устните си и се разбирали прекрасно. На разстояние пък общували още по интересно - с подсвиркване с уста, което обаче се чувало на 12-15 километра.
Испанските завоеватели дори решили, че гуанчите нямат езици, че вождът им е наредил да ги отрежат, заради някакво провинение. Нищо подобно. Хората си имали езици, но им било по-лесно и естествено да свирят с уста. Днес тези хора-птици отдавна са изчезнали, но необикновеният им език е жив и до днес.
Известно, че гуанчите живеели в пещери, които дълбаели в скалите. По открити плочки на острова е установено, че народът на Канарските острови владеел сложна писменост. Открита е и възрастта на древната цивилизация - пирамидите Чикона на остров Тенерифе са на 2000 години.
Независимо, че нямали флот, гуанчите били опитни плувци, те достигали от един остров до друг като плували като амфибии. Всички млади девойки пък били изпращани в специални заведения - мона, където ги подготвяли за омъжване. Подготовката се състояла в това да ги хранят докато достигнат до 100-120 килограма, защото по-слабите не се ползвали с успех.
Що се отнася до погребалните им ритуали, гуенчите поставяли тялото на мъртвеца на плосък камък, разпаряли го, изваждали вътрешностите му, а тялото измивали със солена вода. След това го намазвали със смес от овча мазнина, борова смола и пемза. Така подготвено, тялото се оставяло да се суши 15 дни, след което го увивали в овчи кожи, завързвали го с колани и го поставяли в пещери. Според специалистите, това не е дивашко зверство, а много грижовно отношение на гуанчите към тленните останки.
Когато през 1360 година в залива Гандо пристигнали испанските колонизатори, гуанчите се опитали да се защитават и успели повече от 100 години. Последен бил покорен
остров Тенерифе, а оцелелите от кървавото клане гуанчи се хвърлили в пропастта, за да не попаднат в плен на чужденците...
От "децата на вулкана" са останали много скални рисунки и загадъчни текстове, които не са разчетени и до днес.
Автор: Албена Иванова
Много хора не знаят обаче, че според една версия за гибелта на Атлантида, Канарските отрови са всичко, което е останало от райската земя, изчезнала на дъното на океана. Знае се, че Атлантида е загинала от изригване на вулкан, а жителите на Канарите наричат себе си "гуанчи", което в превод означава "син на вулкан".
Тукашните испанци имат много интересни корени. Преди около век те се смесили с местното население, като получили в наследство доста своеобразен характер и необичайни традиции.
Знае се, че местното население на островите се е отличавало с изключително миролюбие. Те се стараели да не използват оръжие, дори и когато имали сериозни конфликти със съседите. Гуанчите се изолирали от нападателите с каменна стена. На остров Фуертевентура и до днес се вижда как стената разделя сушата наполовина.
От трудовете на древните учени гърци можем да разберем, че гуанчите имали забележителна външност - руси и синеоки, така ги описват и Омир, и Хезиод. А за Канарите древните поети пък говорят като за блажено място. Римляните наричали тези парчета земя "Щастливите острови от другата страна на Херкулесовите стълбове" -така се наричал Гибралтарският пролив.
Версията, че Канарските острови са останки от потъналата Атлантида, се появили още в периода на великите географски открития. Никой обаче не може да обясни откъде са се появили на тези острови синеоките красавци. Това бил единственият народ на Земята, който нямал никакъв флот, дори лодка.Ясно е, че на островите можело да се стигне само по море и само от Африка. Но белоглавите или яркорижи "деца на вулкана" съвсем не приличали нито на тунизийци, нито на мароканци.
За езика на гуанчите пък се знае, че на всеки остров е съществувал собствен диалект, после всички те са се смесили с испанския на колонизаторите и така се е появило местното наречие, което не могат да разберат дори владеещите добре испански. Въобще, историята с езика на гуанчите е много интересна. Първите мореплаватели, които дошли на островите, били много изненадани да видят как гуанчите общуали - те просто беззвучно мърдали устните си и се разбирали прекрасно. На разстояние пък общували още по интересно - с подсвиркване с уста, което обаче се чувало на 12-15 километра.
Испанските завоеватели дори решили, че гуанчите нямат езици, че вождът им е наредил да ги отрежат, заради някакво провинение. Нищо подобно. Хората си имали езици, но им било по-лесно и естествено да свирят с уста. Днес тези хора-птици отдавна са изчезнали, но необикновеният им език е жив и до днес.
Известно, че гуанчите живеели в пещери, които дълбаели в скалите. По открити плочки на острова е установено, че народът на Канарските острови владеел сложна писменост. Открита е и възрастта на древната цивилизация - пирамидите Чикона на остров Тенерифе са на 2000 години.
Независимо, че нямали флот, гуанчите били опитни плувци, те достигали от един остров до друг като плували като амфибии. Всички млади девойки пък били изпращани в специални заведения - мона, където ги подготвяли за омъжване. Подготовката се състояла в това да ги хранят докато достигнат до 100-120 килограма, защото по-слабите не се ползвали с успех.
Що се отнася до погребалните им ритуали, гуенчите поставяли тялото на мъртвеца на плосък камък, разпаряли го, изваждали вътрешностите му, а тялото измивали със солена вода. След това го намазвали със смес от овча мазнина, борова смола и пемза. Така подготвено, тялото се оставяло да се суши 15 дни, след което го увивали в овчи кожи, завързвали го с колани и го поставяли в пещери. Според специалистите, това не е дивашко зверство, а много грижовно отношение на гуанчите към тленните останки.
Когато през 1360 година в залива Гандо пристигнали испанските колонизатори, гуанчите се опитали да се защитават и успели повече от 100 години. Последен бил покорен
остров Тенерифе, а оцелелите от кървавото клане гуанчи се хвърлили в пропастта, за да не попаднат в плен на чужденците...
От "децата на вулкана" са останали много скални рисунки и загадъчни текстове, които не са разчетени и до днес.