Малко младежи знаят, че след като завършат висшето си образование в чужбина, дипломата им трябва да бъде призната и у нас, което изисква време. Стандартният срок за това е 4 месеца.
Това е препоръка на ЕС, а срокът зависи от това доколко известен е университетът, чиято диплома трябва да се легитимира. Естествено за Оксфорд, например, процедурата е доста по-кратка.
Тези проверки и легализации се извършват от Националния център за информация и документация. Заседанията му са един път месечно, а проверките изискват време защото освен да се установи дали документът е автентиччен и университетът легитимен, комисията трябва да уточни и какви предмети е изучавал съответният дипломант, както и да се приравни специалността към съществуващите в България професионални направления. А това невинаги е лесно, защото особено при магистърските степени разнообразието е огромно и понякога е много трудно да се намери български еквивалент на съответната професия . При такива случаи се признават оригиналните магистърски програми, записани в дипломата.
При бакалаврите е по-лесно. Ако пък експертите открият фалшива диплома, тогава те са длъжни да подадат сигнал в прокуратурата.
Най-голям е проблемът с дипломите, които се получават от така наречените ‘фабрики за дипломи’. Досега са засечени над 100 такива ‘университети’, които не са акредитирани дори и в собствените си страни. Някои от тези, така наречени, университети, водят някакво обучение, наречено дистанционно, други пък направо предлагат продажба на дипломи по интернет, като цените тръгват от 4000 долара.
За да могат да се ориентират сред тези ‘фабрики’ , българските експерти получили от италианските си колеги нещо като наръчник на университетите ментета. Проблемът обаче е, че те непрекъснато сменят имената си. Затова съветът на експертите е много да се внимава при подаване на документи за университети в чужбина.
Сред университетите, чийто дипломи най-често получават отказ от легитимация, са тези в Украйна и Русия, например, Киевски славистичен университет. Зор ще видят и получилите дипломи от Тринити колидж във Франция, Парижкият свободен факултет по естествена медицина, Международната академия за висша мода и изкуства в Рим, Международния университет “Шилър, Международния научно-технологичен университет на Кингс в САЩ, Международното бизнес училище “Хълт”.
Освен в държавната администрация, признаване на дипломите преди назначаване на работа искат най-често банките, както и немските компании.
Автор: Албена Иванова
Това е препоръка на ЕС, а срокът зависи от това доколко известен е университетът, чиято диплома трябва да се легитимира. Естествено за Оксфорд, например, процедурата е доста по-кратка.
Тези проверки и легализации се извършват от Националния център за информация и документация. Заседанията му са един път месечно, а проверките изискват време защото освен да се установи дали документът е автентиччен и университетът легитимен, комисията трябва да уточни и какви предмети е изучавал съответният дипломант, както и да се приравни специалността към съществуващите в България професионални направления. А това невинаги е лесно, защото особено при магистърските степени разнообразието е огромно и понякога е много трудно да се намери български еквивалент на съответната професия . При такива случаи се признават оригиналните магистърски програми, записани в дипломата.
При бакалаврите е по-лесно. Ако пък експертите открият фалшива диплома, тогава те са длъжни да подадат сигнал в прокуратурата.
Най-голям е проблемът с дипломите, които се получават от така наречените ‘фабрики за дипломи’. Досега са засечени над 100 такива ‘университети’, които не са акредитирани дори и в собствените си страни. Някои от тези, така наречени, университети, водят някакво обучение, наречено дистанционно, други пък направо предлагат продажба на дипломи по интернет, като цените тръгват от 4000 долара.
За да могат да се ориентират сред тези ‘фабрики’ , българските експерти получили от италианските си колеги нещо като наръчник на университетите ментета. Проблемът обаче е, че те непрекъснато сменят имената си. Затова съветът на експертите е много да се внимава при подаване на документи за университети в чужбина.
Сред университетите, чийто дипломи най-често получават отказ от легитимация, са тези в Украйна и Русия, например, Киевски славистичен университет. Зор ще видят и получилите дипломи от Тринити колидж във Франция, Парижкият свободен факултет по естествена медицина, Международната академия за висша мода и изкуства в Рим, Международния университет “Шилър, Международния научно-технологичен университет на Кингс в САЩ, Международното бизнес училище “Хълт”.
Освен в държавната администрация, признаване на дипломите преди назначаване на работа искат най-често банките, както и немските компании.