Всеки, който е бил във Венеция, неминуемо е посетил прочутия площад Сан Марко и е виждал разположените до морето гигантски гранитни колони.
Върху едната от тях се издига крилатият лъв на Сан Марко, а върху другата - Св. Теодор, първият патрон на града.
Туристите с удоволствие се снимат до някоя от колоните, защото не са чували венецианското предупреждение: "Внимавай да не минеш между колоните!" Според местните жители това носи нещастие.
Причината вероятно се крие в историята на града. В миналото именно там били бесели нарушителите на реда. Документи свидетелстват, че донесените от Ориента колони лежали захвърлени на брега повече от 50 години. През втората половина на 12-ти век, дожът Себастиано Дзиани наредил на най-известните архитекти на своето време да ги издигнат на площада. Никой обаче не успял да се справи с трудната задача. Тогава на помощ се притекъл Никола Баратиери - човек с лоша слава.
В замяна на това, че ги изправил, дожът му обещал да го възнагради с всичко, което пожелае. И тъй като хазартът бил забранен и се наказвал много строго по онова време, Баратиери поискал дожът да го разреши (хазартът) завинаги между двете колони на площада.
Оттогава пространството било заето постояно от маскирани богаташи, крадци и всевъзможни мошеници. Често някои от тях били отведени към мрачния Мост на въздишките, последното място, от което се вижда морето, преди затворниците да влязат в затвора.
Автор: Албена Иванова
Върху едната от тях се издига крилатият лъв на Сан Марко, а върху другата - Св. Теодор, първият патрон на града.
Туристите с удоволствие се снимат до някоя от колоните, защото не са чували венецианското предупреждение: "Внимавай да не минеш между колоните!" Според местните жители това носи нещастие.
Причината вероятно се крие в историята на града. В миналото именно там били бесели нарушителите на реда. Документи свидетелстват, че донесените от Ориента колони лежали захвърлени на брега повече от 50 години. През втората половина на 12-ти век, дожът Себастиано Дзиани наредил на най-известните архитекти на своето време да ги издигнат на площада. Никой обаче не успял да се справи с трудната задача. Тогава на помощ се притекъл Никола Баратиери - човек с лоша слава.
В замяна на това, че ги изправил, дожът му обещал да го възнагради с всичко, което пожелае. И тъй като хазартът бил забранен и се наказвал много строго по онова време, Баратиери поискал дожът да го разреши (хазартът) завинаги между двете колони на площада.
Оттогава пространството било заето постояно от маскирани богаташи, крадци и всевъзможни мошеници. Често някои от тях били отведени към мрачния Мост на въздишките, последното място, от което се вижда морето, преди затворниците да влязат в затвора.