Фалосът е един от най-често срещаните и най-древни човешки символи. Още в епохата на първобитните хора, той е издигнат в култ. Свързан е в божества като Озирис, Пан, Дионисий и естествено Приап.
При древните гърци култът към фалоса е толкова развит, че е имал своите собствени церемонии - Фалофордрии, по време на които начело на процесията се носел огромен мъжки полов орган, отрупан с плодове.
Римляните не остават по-назад. Според тях тази част от мъжката анатомия носи щастие. Можело е да се видят фалоси, изрисувани до входните врати, носели се като амулети и дори върховете на колоните завършвали с тях. В древния Помпей скулптирани фалоси сочели пътя към най-близкия публичен дом. Това е един вид предшественик на пиктограмата.
Понякога тези символи се намират на места, където най-малко са очаквани. Върху жезъла на Меркурий например, символ на мира и благоденствието и като символ на медицината. в случая олицетворявал плодовитостта. Понякога две змии се увивали около мъжки полов орган или около дървото на живота.
В хиндуизма “лингам” се нарича фалосният символ на Шива. Но с навлизането на християнството мъжкият полов орган изугбва светостта си и изображенията на фалоса постепенно изчезват.
Но остават следи. В Галиция, например, се намират каменни блокове, декорирани от едната страна с католически кръст, а от другата с древно изображение на фалос. В Европа пък се срещат камъни на зачатието. Това са стари, изправени камъни, които наподобяват форма на фалос. Жените ги възсядали и възпявали, за да забременеят по-лесно.
Не само на запад е имало култ кум фалоса. В Индия не се срещат навсякъде. Изсечени са от високи камъни, които изобразяват реалистично мъжествеността на бог Шива. Индийците обожествявали фалоса на своя бог,, защото според тях оттам произлиза семето на живота.
В Япония пък всяка година се чества празникът на плодовитостта Канамара Мацури. Той датира от 16-ти век. По случай празника се изработва огромен фалос , висок 2,5 м и се постава на кипарисов трон. Носи се начело на процесия и се поставя на мястото на миналогодишния, който се продава. счита се, че съприкосновението на жената с главния символ на фестивала - фалоса, гарантира хармония в семейството и потомство за бездетните.
Фалосът не е само езически символ. Фройд създава психоаналитична концепция, в която представя фалоса като един свръхсимвол. Според него фалосът дава възможност на децата да определят собствената си самоличност.
И така, център на света ли е фалосът? Не, но пък и едва ли е олицетворение на злото.
Автор: Албена Иванова
При древните гърци култът към фалоса е толкова развит, че е имал своите собствени церемонии - Фалофордрии, по време на които начело на процесията се носел огромен мъжки полов орган, отрупан с плодове.
Римляните не остават по-назад. Според тях тази част от мъжката анатомия носи щастие. Можело е да се видят фалоси, изрисувани до входните врати, носели се като амулети и дори върховете на колоните завършвали с тях. В древния Помпей скулптирани фалоси сочели пътя към най-близкия публичен дом. Това е един вид предшественик на пиктограмата.
Понякога тези символи се намират на места, където най-малко са очаквани. Върху жезъла на Меркурий например, символ на мира и благоденствието и като символ на медицината. в случая олицетворявал плодовитостта. Понякога две змии се увивали около мъжки полов орган или около дървото на живота.
В хиндуизма “лингам” се нарича фалосният символ на Шива. Но с навлизането на християнството мъжкият полов орган изугбва светостта си и изображенията на фалоса постепенно изчезват.
Но остават следи. В Галиция, например, се намират каменни блокове, декорирани от едната страна с католически кръст, а от другата с древно изображение на фалос. В Европа пък се срещат камъни на зачатието. Това са стари, изправени камъни, които наподобяват форма на фалос. Жените ги възсядали и възпявали, за да забременеят по-лесно.
Не само на запад е имало култ кум фалоса. В Индия не се срещат навсякъде. Изсечени са от високи камъни, които изобразяват реалистично мъжествеността на бог Шива. Индийците обожествявали фалоса на своя бог,, защото според тях оттам произлиза семето на живота.
В Япония пък всяка година се чества празникът на плодовитостта Канамара Мацури. Той датира от 16-ти век. По случай празника се изработва огромен фалос , висок 2,5 м и се постава на кипарисов трон. Носи се начело на процесия и се поставя на мястото на миналогодишния, който се продава. счита се, че съприкосновението на жената с главния символ на фестивала - фалоса, гарантира хармония в семейството и потомство за бездетните.
Фалосът не е само езически символ. Фройд създава психоаналитична концепция, в която представя фалоса като един свръхсимвол. Според него фалосът дава възможност на децата да определят собствената си самоличност.
И така, център на света ли е фалосът? Не, но пък и едва ли е олицетворение на злото.