Васил Иванов Кунчев - Левски, Дякона, Апостола... Чели сме много за него и знаем много за него.
Може би не всички знаят обаче, че в съдбата на Левски широка диря оставят и доста жени. Но не като романтичен идеал, а като съратнички в революционната му дейност.
Сред тях е и сестрата на Апостола Яна /Ана/ Начова. Тя подкрепя всичките му начинания. След като през 1864 година Дякона се отказва завинаги от монашеството и остригва косата си, тя запазва кичур от нея и през 1907 година я изпраща на министъра на народното просвещение с идеята да бъде съхранена за поколенията.
Малко хора знаят, че сестрата на Левски живее в такава оскъдица след Освобождението, че се налага да моли за помощ Народното събрание. Единствен Захари Стоянов се застъпва за нея. Така един от най-близките хора на Апостола, сестра му, прекарва живота си скована от мизерия и нищета.
Списъкът на другите жени оставили отпечатък в дейността на Левски никак не е малък. Сред тях са сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово, които често го укриват в дома си. В тяхната къща той не само съхранява революционни документи, но и стои преоблечен като жена, ако някоя любопитна съседка реши да погледне какво става зад прозорците...Нещо повече, ако някой влезе вътре, той веднага грабвал хурка и вретено и започвал уж да преде, навел глава, задълбочен в работата...
На Неда дори хрумва идеята да преоблече Левски като бременна булка, за да го изведе по-лесно от града, а в останалото време, самата тя обикаля, предрешена като дрипава бабичка, за да подслушва заптиетата на площада и да разнася документи.
Революционни книжа пренасят и съхраняват и други съгражданки на Апостола - Неда Маджарова и дъщеря й Мария, чиято къща също служи за скривалище.
Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева /която шие едно от знамената/ - това е една малка част от жените, рискували живота си заради Левски.
Всички се са следвали мисълта на Апостола, че “да бъдем равни на другите европейски държави, зависи само от нашите задружни сили”.
Автор: Албена Иванова
Може би не всички знаят обаче, че в съдбата на Левски широка диря оставят и доста жени. Но не като романтичен идеал, а като съратнички в революционната му дейност.
Сред тях е и сестрата на Апостола Яна /Ана/ Начова. Тя подкрепя всичките му начинания. След като през 1864 година Дякона се отказва завинаги от монашеството и остригва косата си, тя запазва кичур от нея и през 1907 година я изпраща на министъра на народното просвещение с идеята да бъде съхранена за поколенията.
Малко хора знаят, че сестрата на Левски живее в такава оскъдица след Освобождението, че се налага да моли за помощ Народното събрание. Единствен Захари Стоянов се застъпва за нея. Така един от най-близките хора на Апостола, сестра му, прекарва живота си скована от мизерия и нищета.
Списъкът на другите жени оставили отпечатък в дейността на Левски никак не е малък. Сред тях са сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово, които често го укриват в дома си. В тяхната къща той не само съхранява революционни документи, но и стои преоблечен като жена, ако някоя любопитна съседка реши да погледне какво става зад прозорците...Нещо повече, ако някой влезе вътре, той веднага грабвал хурка и вретено и започвал уж да преде, навел глава, задълбочен в работата...
На Неда дори хрумва идеята да преоблече Левски като бременна булка, за да го изведе по-лесно от града, а в останалото време, самата тя обикаля, предрешена като дрипава бабичка, за да подслушва заптиетата на площада и да разнася документи.
Революционни книжа пренасят и съхраняват и други съгражданки на Апостола - Неда Маджарова и дъщеря й Мария, чиято къща също служи за скривалище.
Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева /която шие едно от знамената/ - това е една малка част от жените, рискували живота си заради Левски.
Всички се са следвали мисълта на Апостола, че “да бъдем равни на другите европейски държави, зависи само от нашите задружни сили”.