7 юли - Европейски ден на шоколада

На 7 юли се отбелязва Европейският ден на шоколада. На тази дата през 1550 година   от Южна Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна,  затова и датата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шок

На 7 юли се отбелязва Европейският ден на шоколада. На тази дата през 1550 година   от Южна Америка в Испания е доставена първата партида какаови зърна,  затова и датата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник.

Думата "какао" идва от  езика на ацтеките и те са първите хора, които произвеждат хранителен продукт от какаото.  Легендата гласи, че ацтеките отглеждат какаовото дърво и то било свещено за тях, защото се считало за подарък от бог Куатцекоатл. Зърната получени от неговия плод били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани  и за приготвянето на местно люто питие с много подправки, което няма нищо общо с вкусът на днешното какао. Питието било приготвяно от вода, какао, царевица, ванилия и лют черен пипер.

По-късно испанските конкистадори пренесли семената в родината си, където били създадени нови рецепти.

Първите, за които със сигурност се знае, че са познавали тайната на какаото, са маите. Неговото присъствие в културата им е открито в множество фигури и  останки в древни съдове от разцвета на майската цивилизация.

Археолозите не са сигурни как точно маите са открили тайната на какаото, но едно нещо е сигурно – шоколадът бил почитано питие. Върху множество реликви от тяхно време са изрисувани сцени с хора пиещи и наслаждаващи се на напитката.

Сред маите  всеки, независимо от благосъстоянието си, можел да се наслади на шоколадовата напитка. Заможните просто го пиели от съдове, изящно декорирани от специално обучени художници.

Какаото и шоколадът били широко прилагани за церемониални цели. Като абсолютен фаворит сред местните царе и свещеници, той вземал специално участие и в съответните церемонии. Дори тамошните двойки пиели шоколад при своите брачни церемонии. Но може би най-свещеният ритуал за маите бил обета на кръвта, а сцени от древни религиозни текстове понякога показват свещеници, извършващи нужния ритуал над какаови шушулки.

Някои учени смятат, че “чоколатъл” е ацтекската дума за шоколад. Други, обаче, твърдят, че това всъщност е испанска комбинация от ацтекското “какауатъл”, значещо горчива вода, и майското “чокалха”, означаващо гореща вода.

Ацтеките обаче не били способни да отглеждат какао. То не виреело в сухите хълмове на Централно Мексико – сърцето на Ацтекската империя. Така че този народ бил принуден да търгува какао с маите и останалите местни племена, за да осигури постоянния приток на семена, нужни за приготовление на шоколад.

Какаото бързо се превърнало в основен търговски продукт на ацтеките – не само като ценно питие, но също и като разменна монета, дар за боговете и данък към владетелите. .

Дворът на Монтесума пък консумирал над 2000 чаши шоколад дневно, петдесет от които се смята, че изпивал самият император.

Подобно на по-ранните маи, ацтеките също консумирали горчива шоколадова напитка с подправки. Захарта, като земеделски продукт, била непозната на древните жители на Централна Америка.

В обществото на ацтеките, обаче, само управниците, свещенослужителите, заслужилите воини и уважаваните търговци можели да си позволят свещената отвара. Шоколадът изпълнявал специална роля в кралските и религиозни обреди и при двата народа. Свещениците принасяли какаови семена в дар на боговете и поднасяли шоколадови напитки по време на церемониите.

Някои съставки променяли гъстотата, аромата, цвета и дори предназначението на отварата. За да му придадат дълбока, кървавочервена следа за ритуални нужди, ацтеките прибавяли ачиоте, семе от анатовото дърво.

Шоколадът бил ацтекския вариант на божествената амброзия, тъй като, според легендата, лично богът Кетсалкоатъл донесъл райското какао на Земята.

Първият контакт на Европа с шоколада се свързва със завладяването на Мексико през 1521 г. Испанците бързо оценили стойността на какаото и в резултат на това, съвсем скоро корабите им започнали да извозват какаови семена към  Испания.

В световна сензация обаче се превърнал подсладеният шоколад. В родината си испанците също започнали да приготвят горчива напитка, която подправяли с канела. Но тя не харесала особено  на по-различния европейски вкус и скоро започнали да я подсладяват със захар. Сладкият шоколад бързо се превърнал в последна мода.

Били опитани множество комбинации, но най-разпространената (онази с канелата и захарта) се утвърдила, раждайки днешния горещ шоколад.

Постепенно  били разкрити ободряващите и хранителните  способности на какаото - богато на  калории, съдържа кофеин и  теобромин.

През 16 век шоколадът станал известен като свещеническа напитка за пости. След множество дебати, Римокатолическата църква позволила на хората да го пият (т.е. да е в течно състояние) по време на пости, когато твърдата храна е табу.

Според някои легенди английски пирати конфискували шоколада от испански кораб и пренесли питието  и на Острова. Други приказват, че италиански търговци закупили тайната. Според трети инфантата на Испания, която се омъжила за крал Луи XIII Френски първа “разсипала семената” на какаото. Така или иначе, бумът настъпил.

Много държави установили какаови колонии. Англичаните, холандците и французите също колонизирали отглеждащи дървото земи близо до екватора. Британците засели какао на о-в Цейлон. Холандците създали плантации във Венецуела, на о-в Ява и о-в Суматра. Франзуците пък фокусирали вниманието си върху Западните Индии.Скоро корабите им започнали да превозват достатъчно какао за европейския пазар.

Първата шоколатерия била открита в Лондон през 1657 г. Появили се и специалните сервизи за сервиране на шоколад.

В началото на 18 век французин на  име Дорет, изобретил хидравлична преса, с помощта на която превръщал какаовите семена в паста. Не много след това друг французин  създал парната шоколадова мелница.

Така започнало масовото производство на шоколад. И освен това, докато преди Революцията той бил гъста, груба, малко мазна паста, разбърквана с вода или мляко, за да стане годна за пиене, новите технологии позволили обработката му до фина паста, та чак и до  шоколадов блок.

Първото шоколадово блокче е направено  през 1842 г. от Джон Кедбъри, на когото му хрумнало да направи твърд шоколад. Едва по-късно в Швейцария, Даниел Петер  и Анри Нестле добавили  кондензирано  мляко към шоколада и така създали продукта,  познат днес като млечен шоколад.

Техният кремообразен “млечен шоколад” придобил светкавична широка популярност. През 1879 г. пък Рудолф Линдт създал още едно важно приспособление – коничната машина, която  пресовала пастата от какаовите семена в сочни шоколадови блокчета..

Шоколадът станал популярен и като съставка на други сладкиши, като пасти, торти или пък кексове.

До 1930 година вече съществували близо 40000 различни вида шоколад. При все това, той не е така популярен в цял свят, както в Европа и Америка. Много азиатски култури никога не развили истински вкус за шоколада. Може би единствената страна, запозната изключително късно със шоколада, остава Япония, където той е донесен чак през Втората световна война и едва в днешни дни придобива известна популярност.

Изчислено е, че човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета шоколад в живота. Повечето хора не съзнават, че приятният вкус на шоколада се дължи единствено на химичните му реакции, защото точката на топене на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, поради което шоколадът буквално се топи в уста. Въпреки, че съставките на какаото като цяло са полезни за хората, парченце шоколад оказва вредено влияние при кучетата, дори може да бъде смъртоносно за малки кученца и  породи дребни  кучета. Шоколадът е силно токсичен и за папагалите.     
Автор: Албена Иванова