Повечето университети не се надяват да приемат голямо количество студенти за платено обучение, защото при тях засега няма голям наплив и за т.нар. безплатни специалности.
Дълго дискутираната антикризисна мярка за платен прием най-после влезе в Парламента, но тя може да реши проблемите само на малка част ВУЗ-ове, при които има голям наплив на студенти.
Установява се, че нововъведението може да реши проблемите на УНСС и четирите медицински университета в страната. Именно те първи подкрепиха идеята за платен прием, защото само за тях броят на кандидатите е нараснал тази година. Като цяло обаче, във
ВУЗ-овете в страната кандидатстват с 25 процента по-малко студенти. Май и тази година университетите ще се молят на гимназистите да се запишат да учат при тях, все едно в коя специалност.
В Медицинския университет в София обаче, нещата не стоят така. Там таксата, за да се учи медицина е 6000 евро, обаче тя не се отнася за българските студенти, а за тези от Евросъюза и особено за Гърция. Гръцките младежи напоследък напират да учат медицина у нас /интересно защо, след като в тяхната страна образованието е безплатно?/.
В момента в Медицинския университет учат 200 гръцки студенти и 50 от други страни.
Тъй като сме в ЕС обаче, университетът вече не може да им иска по-високи такси, отколкото на българите.
Платеният прием няма да може да спаси и техническите университети. Техническият университет в София въобще няма да обявява платен прием.
В Софийския университет пък най-желаните специалности също са запълнени. Това са право, стопанско управление и международни отношения.
Не е ясно и как ще бъдат запълнени местата за платени студенти. Според закона, те трябва да бъдат 10 процента от свободния капацитет на ВУЗ-а. В цифрите, които университетите обявяват обаче, имат страхотни разминавания.
И така, оказва се, че предложението за платен прием по-скоро ще създаде проблеми, отколкото да ги реши.
Автор: Албена Иванова
Дълго дискутираната антикризисна мярка за платен прием най-после влезе в Парламента, но тя може да реши проблемите само на малка част ВУЗ-ове, при които има голям наплив на студенти.
Установява се, че нововъведението може да реши проблемите на УНСС и четирите медицински университета в страната. Именно те първи подкрепиха идеята за платен прием, защото само за тях броят на кандидатите е нараснал тази година. Като цяло обаче, във
ВУЗ-овете в страната кандидатстват с 25 процента по-малко студенти. Май и тази година университетите ще се молят на гимназистите да се запишат да учат при тях, все едно в коя специалност.
В Медицинския университет в София обаче, нещата не стоят така. Там таксата, за да се учи медицина е 6000 евро, обаче тя не се отнася за българските студенти, а за тези от Евросъюза и особено за Гърция. Гръцките младежи напоследък напират да учат медицина у нас /интересно защо, след като в тяхната страна образованието е безплатно?/.
В момента в Медицинския университет учат 200 гръцки студенти и 50 от други страни.
Тъй като сме в ЕС обаче, университетът вече не може да им иска по-високи такси, отколкото на българите.
Платеният прием няма да може да спаси и техническите университети. Техническият университет в София въобще няма да обявява платен прием.
В Софийския университет пък най-желаните специалности също са запълнени. Това са право, стопанско управление и международни отношения.
Не е ясно и как ще бъдат запълнени местата за платени студенти. Според закона, те трябва да бъдат 10 процента от свободния капацитет на ВУЗ-а. В цифрите, които университетите обявяват обаче, имат страхотни разминавания.
И така, оказва се, че предложението за платен прием по-скоро ще създаде проблеми, отколкото да ги реши.