Летните вечери край плажа или дори в града са нещо много приятно, но ... винаги има едни досадни жужащи животинки, които вгорчават удоволствието ни. Комарите имат слабо зрение, но имат сетивни органи, които са много чувствителни и силно специализирани към ароматни молекули. Те усещат въглеродния диоксид, който издишаме и телесната ни миризма. Хапещите насекоми обичат повече хора със сладка кръв - богата на мазнини и холестерол. Хората, които често консумират сладки напитки също са по-застрашени от останалите.

При повечето хора ухапването от комар е незабележимо и не причинява никаква болка. Това е факт, защото в слюнката на насекомото има вещество, което действа обезболяващо. В същото време те отделят отрова, която пречи на съсирването на кръвна и размеква кръвоносния съд, за да може комарът да смуче по-лесно повече кръв. Когато видим, че сме ухапани от комар, трябва да избягваме да пипаме мястото с ръце, това, което би ни помогнало е да се намажем с гел с охлаждащо действие или с противовъзпалителен крем.

Когато ухапаният участък се надуе, може би има възпаление или алергия. Когато е алергия подутината е мехур, който е изпълнен с водниста течност. Това не е опасно, но е доста неприятно. Хората трудно заспиват, лесно се уморяват, чувстват се отпаднали. Комарите пренасят болестотворни организми. Най-разпространената болест, свързана с тези досадни насекоми, е маларията. През 2008 година в България е имало 8 регистрирани случая, 2 от тях са фатални.

За да ни хапят възможно по-малко комари е хубаво да носим предимно светли дрехи, които да покриват по-голяма част от тялото ни. Тъмните цветове привличат насекомите. За да имаме по-малко комари в стаята е хубаво на прозореца да имаме мрежа, която не им позволява да влизат. Когато сме навън може да се мажем масла против комари, те помагат, но не на 100%. Дозаторите, които се включват в тока имат ефект, но минимален.

Най-добри са репеленти под формата на лосион или спрей, които се нанасят върху кожата или дрехите. Те обаче не трябва да се ползват често, защото са токсични и при по-голямо количество може да преминат от кожата в кръвта и да предизвикат алергия.
Автор: Ралица Солакова