Винаги бързаме... какви сме глупаци

Забелязали ли сте, че всички бързат. Учениците за училище, за уроци, за кафета, закъсняват за срещи, бързат за някъде; родителите за работа, ангажименти, неотложни срещи. Всеки се е забързал на някъде и това нещо се повтаря всеки ден сякаш е нормално

Забелязали ли сте, че всички бързат. Учениците за училище, за уроци, за кафета, закъсняват за срещи, бързат за някъде; родителите за работа, ангажименти, неотложни срещи. Всеки се е забързал на някъде и това нещо се повтаря всеки ден сякаш е нормално. Но ако се замислим реално за къде бързаме ще видите, че нещата не са много нормални.

Най-често срещаният пример е да имаш среща и да висиш пред компютъра. Срещата ти наближава, но ти не ставаш и вече след като ти е ясно, че ще закъснееш се втурваш през глава и започваш да бързаш, да не закъснееш.

Друг път се нагърбват със 100 неща да направят, да се видят със 100 човека без реално да преценят, че няма да успеят да го направят всичко и започват да се надпреварват с времето .

Други бързат по различни причини, дори и те самите не знаят защо и за къде бързат. Но какво всъщност печелим от бързането?

Най-големите бързаци ще си докарат редица заболявания, които определено няма да свържат със стреса по време на голямото бързане. Благодарение на голямото бързане и стреса много хора разбиват метаболизма си, слабеят или напълняват, други пък стават раздразнителни, изнервени на всичко, губят концентрация и спират да мислят. Да точно така - бързането ни кара да мислим по-малко, тъй като основното нещо, с което мозъка ни е зает е да измисли най-бързия маршрут дали с кола, дали с градски транспорт или пеш - важното е да е минута по-рано. Мозъкът ни мисли и смята минутите, а това намалява времето през което човек може да остане сам с мислите си.

И докато бързате следващия път се замислете - дали тези 5 минути, които ще спестите бързайки си заслужават и дали наистина искате живота ви да бъде едно непрестанно и безсмислено бързане. Автор: Александър Ненов