Днес е Еньовден - стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Всъщност коренът на празника се крие в славянската традиция, той се празнува в Русия, Украйна и Беларус. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди празника. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Билките имат най-голяма сила именно в тази нощ.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце, а жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето , жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях, според народните вярвания, се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Наред със Нова година,Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените.