Древните съкровища в българските земи

На територията на България при различни обстоятелства с открити няколко големи древни съкровища, които в последните десетилетия промениха представите на учените в света за най-старите центрове на човешката цивилизация. Първата европейска цив

На територията на България при различни обстоятелства с открити няколко големи древни съкровища, които в последните десетилетия промениха представите на учените в света за най-старите центрове на човешката цивилизация.


Първата европейска цивилизация се е зародила край Варна. През 1972 година недалеч от  града, при прокопаване на ров за електрически кабел  са открити  златни предмети със странна форма и украса.


Археолозите разкриват 294 гроба и около 6,5 кг злато.  Само в гроб номер 43 златото е над 1,5 кг.  То е принадлежало на вожд или жрец. В дясната си ръка той е държал жезъл, символ на  властта, а на шията му висели три наниза от 890 златни мъниста. Така е открито най-старото златно съкровище с света.


Специалистите го датират към 4-то хилядолетие преди Христа или близо 3000 години преди прочутата златна маска на египетския фараон Тутанкамон. Варненският некропол е по-стар от древните находки в Египет и Месопотамия.


Началото на проучването на голямото тракийско съкровище от с. Дъбене, Карловско  започва от 2004 година и до днес в обработваемите ниви на селото археолозите са открили над 25 000 отделни елементи от златни накити и украшения за дрехи, а също и златен кинжал, който в тази епоха е символ на властта.  Това съкровище принадлежи на прародителите на траките, прототраките.


По-млади са известните  тракийски златни съкровища, от които най-старо е Вълчитрънското. То е намерено през 1924 година и никой от 15-те наемни работници, които обработвали земята, не са предполагали, че откритите над 13 чаши и дискове с общо тегло 12,5 кг са от злато. Предполага се, че съкровището принадлежало на тракийски царе жреци, споменати от Омир в "Илиада" и "Одисея".


Най-известно е Панагюрското сърковище. То е открито през 1949 година. Представлява златен царски сервиз за пиене на вино и включва 9 съда от 23-каратово злато с общо тегло 6,164 кг. Състои се от фиала, седем ритона с различни зооморфни и антропоморфни форми и една амфора. Върху съдовете са изобразени  сцени от гръцката митология. Сервизът е принадлежал на неизвестен тракийски владетел.


Най-голямо пък е Рогозенското съкровище, намерено през 1985 година, на дълбичина от около 50 см. То се състои от 165 съда от позлатено сребро и  е наречето находката на века. Теглото на съкровището е 19,91 кг. То е принадлежало на одриския владетел  Котис I.


През 1965 година в Могиланската могила във Враца е открито погребение на тракийска принцеса със златен венец на главата, златни обеци и 47 златни апликации.

Съществуват още много други по-малки съкровища  и   отделни златни находки - Летишкого съкровище, златната маска на тракийския цар Севт ....


Всичко това подкрепя твърденията на археолозите, че в българските земи в  древността е съществувала цивилизация, която е създала високохудожествени образци доста преди древногръцката.     


Автор: Албена Иванова