Седемте чудеса на ...България - част 1

 Седемте чудеса на света  или чудесата на древния свят - това са  най-известните забележителности, плод на античната култура. Всички ние знаем , че това са Египетските пирамиди, Висящите градини на Вавилон, които се намират в днешен

 Седемте чудеса на света  или чудесата на древния свят - това са  най-известните забележителности, плод на античната култура. Всички ние знаем , че това са Египетските пирамиди, Висящите градини на Вавилон, които се намират в днешен Ирак, Статуята на Зевс Олимпийски, Храмът на Артемида в Ефес в днешна Турция, Мавзолеят в Халикарнас, Родоският колос и Александрийският фар. Знаем също така, че от тези древни чудеса са оцелели само египетските пирамиди. Останалите шест са разрушени от пожари или земетресения.

Швейцарецът Бернард Вебер напоследък даде идеята да се определят седем нови чудеса, символи на съвременната общност. За тях по интернет и по телефона гласуваха над 100 милиона души. Новите седем чудеса са постройки и статуи, невероятни по своите размери, красота и начин на създаване. Това са пирамидата Чичен-Ица в Мексико, статуята на Христос-Спaсител  в Рио де Жанейро, Великата китайска стена, цитаделата на инките  Мачу Пикчу в Перу, древният град Петра в Йордания, Колизеумът в Рим и индийският мавзолей Тадж Махал.  

В България обаче, има  забележителности, които с пълно право могат да бъдат наречени българските чудеса. Никой не може да обясни защо повечето от тях са почти непознати за света, а и за голяма част от сънародниците ни, макар че са включени в листата на ЮНЕСКО на защитените световни паметници.

1.  Казанлъшката гробница представлява тракийска куполна гробница, датирана от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр. Хр. Тя е известна със стенописите си - най-добре запазените у нас  и с най-висока художествена стойност, свързани с тракийското изкуство. В гробницата са изписани бойни сцени и уникална сцена на погребалното угощение и символичното изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводен от три препускащи колесници. Казанлъшката гробница получава световна известност с неповторимите  картини по стените си. Те са определени  като шедьовър на древното тракийско изкуство. Открита е случайно при разкопаването на една от могилите в казанлъшкия парк "Тюлбе", която имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение.

2. Мадарският конник е скален релеф на конник с надписи от 8-9 в., изваян  върху отвесна скала на височина 23 метра. Паметникът е образец на средновековното българско изкуство и е единствен  в Европа. Той символизира мощта на българската държава от ханския й период. Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки с важни сведения за българската история. Някои специалисти смятат, че надписът има връзка с  името на Аспарух, други пък  споменават и българските ханове Крум и Омуртаг. 

3. Боянската църква е средновековна  базилика, известна със стенописи от 1259 година, притежаващи високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. Боянската църква е най-забележителният паметник на българската средновековна живопис и един от най-добре запазените и интересни наши архитектурни паметници от епохата на феодализма. Във фреските  ярко се очертават ренесансови похвати и мотиви. Църквата е изографисана от талантливия Боянски майстор. На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава. На срещуположната стена пък е царската двойка Константин Тих и Ирина, внучка на цар Иван Асен II. Преддени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък. В религиозните сцени са изобразени черти от тогавашния народен бит. Стенописите на Боянската църква имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

Автор: Албена Иванова