В доколумбовата епоха маите обитавали обширна територия, която е заемала голяма площ. Величествените градове, които били построени от маите, били открити едва през 1836 г. от мексиканския полковник Гарлиндо. Едва три години след това се организира експедиция, която открила огромна стена, изградена от издялани, плътно прилепващи един към друг каменни блокове.  Стълба, обгърната от растения, водела нагоре.


Когато се изкачили по стълбите, изследователите видели  руините на множество  пирамиди, дворци, каменни постройки и идоли. Стилът бил необикновен, а прецизността на изпълнение - поразителни.

По-късно историци, които са изследвали стари испански документи, достигнали до заключение, че великолепните строители на скритите в джунглата градове, са маите.
Там били открити руините на повече от 100  малки и големи градове.  И до днес обаче, много моменти и от историята на този  удивителен народ, изградил тази смайваща цивилизация, остават неразгадани.


Маите не са били само перфектни строители, но имали познания и в областта на математиката и астрономията.  Те можели да изчислят точно движението на планетите и звездите.  Маите живеели в хармония с природата, строели канали и градове-градини на полуостров Юкатан.


Никой не може все още да разбере защо маите са напуснали градовете си, каква е причината за гибелта на цивилизацията им, откъде са дошли и чии потомци са. Какво точно гласи предсказанието на мъдреците им относно 23 декември 2012 година? Какво представлява и как да се обяснят свойствата на кристалния череп, намерен на едно от най-ранните места, които са обитавали?


Една от най-големите забележителности на Чичен-Ица е пирамидата "Кукулкан" с височина 25 метра. Към храма на върха й водят четири широки стълби, всяка с по 91 стъпала. Общият брой на стъпалата плюс  платформата на върха е 365, т.е. броят на дните в годината. Пирамидата е ориентирана спрямо четирите посоки на света.  Заради тази ориентация и особената форма на пирамидата, два пъти в годината  едно поразяващо  явление смайва  присъстващите там. В дните на пролетното и есенното равноденствие, в определен час, засечен като че ли с хронометър, на стъпалата на северната стълба се появява изображение на гигантската "Свещена Змия", образувано от триъгълни светлини и сенки, което започва бавно да пълзи към основите на пирамидата. Това зрелище продължава 3 часа и 22  минути.


По тези места са събрани  множество  скулптурни изображения на черепи, изработени  от кварц. Но най-загадъчен е  този намерен от Фредерик Мичел-Хеджис, който е изработен от къс планински кристал. Когато през 1970 година бил подложен на  прецизен анализ се установило, че черепът е изработен без да се отчита молекулярната симетрия на кристала и необикновената му крехкост. Това може да се направи само с лазер. Освен това на повърхността на черепа не е открита каквато и да е следа от инструмента, с който е направен. Учените са категорични, че това не може да се направи с нито една съвременна технология. 


Маите са достигнали недостижими постижения  в абстрактното математическо мислене. Те са използвали двадесетична бройна система, въвели знака "нула" много столетия преди Европа. Маите провеждали автрономически наблюдения от каменните си обсерватории. Календарът на маите бил изключително точен. Учените смятат, че за да се направи толкова точен календар , трябва да се наблюдава и записва движението на планетите в продължение на около 10 000 години.


Смята се, че записите на всички мъдрости на народа да маите и на други древни цивилизации се намират на три места на Земята. Първо това е Атлантида или Посейдония, чиито части от  храмове предстои да бъдат открити под многогодишните  отлагания например, в района на Бимини  по крайбрежието на Флорида. Второ, в храмовите записи някъде в  Египет. И накрая на полуостров Юкатан в Америка. Предполага се, че древната Зала на записите може да се намира навсякъде, вероятно под някоя пирамида, в подземна камера. Смята се, че това хранилище на древни знания съдържа кристали кварц, способни да запазват голям обем информация, подобно на  съвременните компактдискове.  
Автор: Албена Иванова