От вчера започна приемът на документи за гимназиите
1276 седмокласници с много висок успех ще могат да си изберат гимназия и да влязат без проблем. Повечето от тях са изкарали отличен на изпита по български, а и по математика оценките им са над 4,50.
От вчера 10 000 ученика
2010-06-17 14:35:12
1276 седмокласници с много висок успех ще могат да си изберат гимназия и да влязат без проблем. Повечето от тях са изкарали отличен на изпита по български, а и по математика оценките им са над 4,50.
От вчера 10 000 ученика започнаха да подават документи за прием в гимназия.
Най-много шестици - 902 - са получили момичета от
София. Архаизмите във ""Вида" пък са докарали слаби оценки на 306 ученици от столицата, като повечето от тях са момчета.
Във
Варна шестиците по български са 380, а в
Бургас - 90.
Формуляри за кандидатстване в гимназиите ще могат да се теглят и от сайта на инспектората.
Най-желани са училищата, които миналата година бяха на първите места в класацията на МОМН. На първо място са Първа немска гимназия, Испанската и Първа английска. В челната десетка са още 73-то училище и Френската гимназия. От професионалните гимназии пък на първо място е Финансово-стопанската гимназия.
А ето и някои "бисери", от преразказа на легендата "Вида", която препъна седмокласниците с непознатите си и архаични думи. /Както знаем, преразказът трябваше да се напише от името на главната героиня Вида/.
- Баща ми Вилица /Вулица/ се прибра вгневен.
- Като влезнах в двора, видях татко, яздеше жреца /жребеца/.
- Татко започна да клевети боговете.
- Ромите /ромеите/ искаха да превземат еврейската столица
Плиска.
- Откак румейците плениха брат ми Славун, аз през това време нахраних жребеца на баща ми.
- Баща ми е князът на селото.
- Брат ми Самун /Славун/ беше отвлечен от ромите /ромеите/.
- Руснаците идваха като стадо вълци.
- Кликна ми как може такава работа - да говоря против баща си. Баща ми Волица ме проклинаше, защото съм своенравна и съм единствената му дъщеря, която не е главяваща.
- Вулица стоеше на стола и си сърбеше бялата брада. Той се обърна, сякаш беше опърлен.
Автор: Албена Иванова