По инициатива на Световната здравна организация, Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец днес се чества Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител.
Кръводаряването е доброволен жест с цел подпомагане и спасяване на човешко здраве и живот.
Тази година денят протича под мотото “Нова кръв за света”.
По повод 14 юни Българският Червен кръст и Националният център по трансфузионна хематология ще удостоят с почетен плакет 10 дългогодишни кръводарители.
Денят не е избран случайно. Това е рождената дата на нобелиста Карл Ландщайнер.
Той получава наградата след като открива кръвните групи и тяхната съвместимост. Всеки ден у нас 600 българи се нуждаят от кръв, като 220 от тях са деца. Даващите кръв дневно са между 20-22 души.
Кръводаряването е доброволен жест с цел подпомагане и спасяване на човешко здраве и живот.
Тази година денят протича под мотото “Нова кръв за света”.
По повод 14 юни Българският Червен кръст и Националният център по трансфузионна хематология ще удостоят с почетен плакет 10 дългогодишни кръводарители.
Денят не е избран случайно. Това е рождената дата на нобелиста Карл Ландщайнер.
Той получава наградата след като открива кръвните групи и тяхната съвместимост. Всеки ден у нас 600 българи се нуждаят от кръв, като 220 от тях са деца. Даващите кръв дневно са между 20-22 души.
Според председателя на Българския червен кръст, Христо Григоров, имаме кръводарители, които са давали кръв по 60 – 80 пъти, дори има шампиони, които са дарявали кръв над 100 пъти.
Според Григоров, за да се подобри състоянието на кръводаряването е необходимо да се подобри икономическото състояние на страната, защото гладният човек, човекът с битовите проблеми, който живее в дискомфорт, той не дава кръв.
Председателят на Български червен кръст Христо Григоров отправи послание към всички да бъдем милосърдни.
Лекарите са категорични, че след дарените 450 милилитра кръв организмът се възстановява между две и четири седмици. Мъжете могат да дават кръв до 5 пъти в годината, а жените до 4.