Великата китайска стена - едно от чудесата на света

За китаеца Великата китайска стена е нещо свято, обект на възхищение. Ненапразно било планирано именно този паметник на човешкия дух да се използва като площадка за извършване на "тайнството" на квантовата телепортация. Символът

За китаеца Великата китайска стена е нещо свято, обект на възхищение. Ненапразно било планирано именно този паметник на човешкия дух да се използва като площадка за извършване на "тайнството" на квантовата телепортация.



Символът на най-населената страна в света най-накрая разкри мистерията на своето дълголетие. Анализ, проведен от химици от университета "Чжезян" показал, че в състава на цимента, който скрепва каменните блокове на Великата китайска стена, влизала удивителна съставка, която по онова време била нещо обикновено.


Работниците, които изградили стената по времето на управлението на династията МИН /преди около 600 години/, приготвяли разтвора за измазване от варен ориз и гасена вар, напълно нормална практика за строителство в онези времена.
 


Тайната на удивителната здравина на този разтвор е в особеното съчетание на органични и неорганични вещества. Амилопектинът от ориза и калциевият карбонат от варта в съединение дават материал с изключителни свойства. Съществува легенда, че на участъците от почвата, където някога  са паднали капки от разтвора и досега не може да порасне трева.


Интересен факт е, че оризът, от който се е приготвяла сместа бил употребяван от работниците за храна.


 
Стената следва долините на големите реки. В началото си е строена от камък, а в пустинята е градена от тухли.  Днес са открити хиляди километри забравени стени. Ако се подредят в линия всички известни стени достигат 56 000 км, които са почти достатъчни да се обиколи два пъти Земята. Китайската стена била преграда между цивилизацията и варварите.


Строежът на стена около страна като Китай изисквал  наличието на човек с чудовищно его и власт. Този човек бил толкова могъщ, че Китай е кръстен на него - това бил император Чин, първият император на Китай. За 12 години той построил стена дълга 6 400 км., висока 9,5м. и широка 4,4 м. Император Чин уеднаквил мерките и създал единна парична система. Гробът му показва колко пищно и страшно било царуването му.


През 1974г. на изток от гроба му археолозите откриват огромна заровена армия керамични войници, пазещи императора от зли духове. Войниците са в естествени размери и с индивидуални черти на лицата. Те били създадени по оригиналните си първообрази. Разкрити са 10 % от находката и броят на войниците е 10 000. Гробът на императора е строен 38 години от 700 000 човека.


Първата стена защитавала Китай, но взела тежък данък от народа . Милиони умрели от изтощение на нея.


След смъртта на император Чин, новата династия започнала по-голяма стена. Втората стена била строена около времето на Христос. Тя била дълга 11 000 км - най-дългата постройка в историята на човечеството. Тъй като стената била прекалено дълга, за да се слагат часовои на няколко метра, китайците използвали сигнали от дим през дена, и от огън през нощта. Създадената сложна система от димни сигнали, позволявала да се предаде съобщение на 1 100 км. за 24 часа като всеки огън се виждал от съседната кула.


Благодарение на стената търговията процъфтяла - оформил се известният път на коприната. Изобретенията на Китай поели към Западния свят.  От Запад към Китай проникнали ранни форми на Християнство, а също и най-важната за Китай религия - Будизмът.


Западният свят успял да види Великата китайска стена едва през последните 200 години. Това станало през 1793 г., която английски дипломати, водени от лорд Макартни, пристигнали в Китай с цел отваряне на търговски пътища. Член от екипажа направил рисунка на стената, която бързо била размножена. Така Западният свят получил първите представи за Великата китайска стена, която днес е посещавана от милиони туристи.

От първата Велика стена на династията Чин досега са се съхранили единични участъци от по няколко километра, които през 1987 г. са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Автор: Албена Иванова