Позитивното мислене е често коментирана тема в нашето съвремие. Животът става все по – сложен и на човек му трябва много психическа енергия, за да се бори и развива. Младите хора все повече биват упреквани от по – възрастните, че не са достатъчно инициативни. Така всички се настройват негативно, а позитивният начин на живот си остава само едно романтично пожелание. Хората непрекъснато се фокусират не върху мечтите и целите си, а върху техните отдалеченост и недостижимост. Така всички живеем недоволни от нещата покрай нас и не правим нищо по въпроса. Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай, който посети и България, разбива на парчета тези негативни и стресиращи модели. В своите книги той се опитва да научи читателите, че нещата около нас са такива каквито са и че ние трябва да проявим позитивна активност, за да ги променим. Решенията идват много по – бързо и лесно ако приемеш действителността каквато е, осмислиш обективно ситуацията и проблемите и предприемеш градивни и насочени към желана промяна действия. „Промяната може да настъпи само когато осъзнаваме настоящата ситуация”, ни казва аржентинският писател. Така според него всеки ще намери отправната си точка и ще започне пътя си. Друго, което ни съветва Хорхе Букай, е да се стараем винаги да бъдем убедени в полезността от действията си: „Никога не прави това, което не искаш” казва той. И наистина когато вършим нещо с явно нежелание сме някак......тромави. Тогава не ни върви нито в училище, нито в работата, нито в любовта. И постепенно всичко се превръща в досадно задължение, в бреме.
Интересът често се определя като най – разпространената положителна емоция. Неговите позитивни ефекти обаче, не се ограничават само с чувствата. Затова е може би по – точно той да се опише като стимулатор на психическата дейност и на интензивността на емоциите. Интересът поддържа съзнанието ни активно и по този начин улеснява работата на мозъка. Когато сме заинтригувани от нещо ние го осмисляме много по - лесно. Така извличаме максимум полезен ефект от това, което вършим. Поради тази причина е много важно как подхождаме към работата си. Когато например имаме много да учим за някой изпит, е добре да се настроим положително към материята, в която не предстои да се потопим. От всяка наука, книга или теория могат да се извлекат полезни неща. Ако имаме желание можем бързо да навлезем в дълбочина в изучаваната област. С времето, научавайки все повече и повече, ученето става лесно, приятно и ефективно. Интересът ни бива поддържан и засилван от любопитните неща, които научаваме. Още по – лесно е когато изследването на дадената материя е наша цел. Тогава не е никак трудно да пренебрегнем моментната си апатия. Винаги когато изучаваме някаква наука се сблъскваме с нейни аспекти, които са ни по-скучни. Аз например, изучавайки Маркетинг, съм се сблъсквал с много дисциплини, които не са ме привличали особено. Но винаги съм разсъждавал позитивно. Тези дисциплини бяха част от обучението ми и това означава, че са важни и полезни. Това ми отношение намаляваше стреса в мен и значително повишаваше ефективността на мозъка ми. Щом се научим да провокираме интереса си и да намаляваме стреса, в момента в който ангажираме съзнанието си с нещо наистина любопитно за нас, ще бъдем страшно заредени и ще работим изключително ползотворно. Така че всичко в крайна сметка е въпрос на нагласа и желание. Колкото по – любопитни и позитивни сме толкова по – бързо и лесно ще се развиваме.
Всичко казано дотук има пряко отношение към проблемите, които срещаме по пътя към целта. Позитивното мислене ще ни помогне да приемаме препятствията по един градивен и спокоен начин. Според Хорхе Букай, няма смисъл да се тръшкаме и отчайваме когато нещата не вървят както ни се иска. Просто трябва да се фокусираме върху целите си и да предприемем едно проактивно поведение, насочено към конкретни и желани резултати. Това става когато започнем да възприемеме проблемите си като възможности. Всеки проблем е една скрита зад негативизъм възможност. Без този негативизъм проблемът отключва съзнаието ни и ни провокира към действие. Затова вместо да се паникьосваме, по – добре е да приемем ситуацията спокойно такава каквато е. Това ще ни освободи от стреса и ще ни даде отправна точка, от която да тръгнем. Следва да предприемем конкретни действия за промяна на тази ситуация. Тези действия обаче, трябва да са с положителен знак. Не трябва да бягаме от лошото, а да преследваме доброто, хубавото. Ако действаме пасивно и само гледаме да се пазим, в доста случаи привличаме неприятностите. Много по – добре ще бъде ако се фокусираме върху целите си и положителните резултати. Тогава ще провокираме интереса си и по-лесно ще се концентрираме. Ситуацията ще ни влияе, но и ние ще и влияем. Напрежението в нас ще се стопи и ще отстъпи място на разума. Мозъкът ни ще заработи ефективно, без излишна загуба на психична енергия. Когато учим ще запаметяваме по – бързо ако прозрем полезността на информацията и проявим любопитство и желание. Когато работим ще бъдем по – експедитивни и успешни ако вникнем в същността на работата и опознаем полезните ефекти от нея. Когато изграждаме любовна връзка ще сме много по – щастливи ако приемем партньора си такъв какъвто е, радваме му се и заедно с него развиваме и задълбочаваме отношенията между нас.
Хорхе Букай ни разказва, в една от историите си, за пет годишно момче заключено за безопасност в стаята си, заедно с новороденото си братче. Когато в къщата избухнал пожар, освободеното от предразсъдъци и съмнения момче спасило и себе си и бебето. Детето просто е фокусирало съзнанието си върху изхода от ситуацията и предприело решителни действия, сигурно в успеха си. Писателят завършва разказа си с думите : „Малкият Панчо е бил сам...Не е имало кой да му каже, че няма да успее”.
Автор:
Интересът често се определя като най – разпространената положителна емоция. Неговите позитивни ефекти обаче, не се ограничават само с чувствата. Затова е може би по – точно той да се опише като стимулатор на психическата дейност и на интензивността на емоциите. Интересът поддържа съзнанието ни активно и по този начин улеснява работата на мозъка. Когато сме заинтригувани от нещо ние го осмисляме много по - лесно. Така извличаме максимум полезен ефект от това, което вършим. Поради тази причина е много важно как подхождаме към работата си. Когато например имаме много да учим за някой изпит, е добре да се настроим положително към материята, в която не предстои да се потопим. От всяка наука, книга или теория могат да се извлекат полезни неща. Ако имаме желание можем бързо да навлезем в дълбочина в изучаваната област. С времето, научавайки все повече и повече, ученето става лесно, приятно и ефективно. Интересът ни бива поддържан и засилван от любопитните неща, които научаваме. Още по – лесно е когато изследването на дадената материя е наша цел. Тогава не е никак трудно да пренебрегнем моментната си апатия. Винаги когато изучаваме някаква наука се сблъскваме с нейни аспекти, които са ни по-скучни. Аз например, изучавайки Маркетинг, съм се сблъсквал с много дисциплини, които не са ме привличали особено. Но винаги съм разсъждавал позитивно. Тези дисциплини бяха част от обучението ми и това означава, че са важни и полезни. Това ми отношение намаляваше стреса в мен и значително повишаваше ефективността на мозъка ми. Щом се научим да провокираме интереса си и да намаляваме стреса, в момента в който ангажираме съзнанието си с нещо наистина любопитно за нас, ще бъдем страшно заредени и ще работим изключително ползотворно. Така че всичко в крайна сметка е въпрос на нагласа и желание. Колкото по – любопитни и позитивни сме толкова по – бързо и лесно ще се развиваме.
Всичко казано дотук има пряко отношение към проблемите, които срещаме по пътя към целта. Позитивното мислене ще ни помогне да приемаме препятствията по един градивен и спокоен начин. Според Хорхе Букай, няма смисъл да се тръшкаме и отчайваме когато нещата не вървят както ни се иска. Просто трябва да се фокусираме върху целите си и да предприемем едно проактивно поведение, насочено към конкретни и желани резултати. Това става когато започнем да възприемеме проблемите си като възможности. Всеки проблем е една скрита зад негативизъм възможност. Без този негативизъм проблемът отключва съзнаието ни и ни провокира към действие. Затова вместо да се паникьосваме, по – добре е да приемем ситуацията спокойно такава каквато е. Това ще ни освободи от стреса и ще ни даде отправна точка, от която да тръгнем. Следва да предприемем конкретни действия за промяна на тази ситуация. Тези действия обаче, трябва да са с положителен знак. Не трябва да бягаме от лошото, а да преследваме доброто, хубавото. Ако действаме пасивно и само гледаме да се пазим, в доста случаи привличаме неприятностите. Много по – добре ще бъде ако се фокусираме върху целите си и положителните резултати. Тогава ще провокираме интереса си и по-лесно ще се концентрираме. Ситуацията ще ни влияе, но и ние ще и влияем. Напрежението в нас ще се стопи и ще отстъпи място на разума. Мозъкът ни ще заработи ефективно, без излишна загуба на психична енергия. Когато учим ще запаметяваме по – бързо ако прозрем полезността на информацията и проявим любопитство и желание. Когато работим ще бъдем по – експедитивни и успешни ако вникнем в същността на работата и опознаем полезните ефекти от нея. Когато изграждаме любовна връзка ще сме много по – щастливи ако приемем партньора си такъв какъвто е, радваме му се и заедно с него развиваме и задълбочаваме отношенията между нас.
Хорхе Букай ни разказва, в една от историите си, за пет годишно момче заключено за безопасност в стаята си, заедно с новороденото си братче. Когато в къщата избухнал пожар, освободеното от предразсъдъци и съмнения момче спасило и себе си и бебето. Детето просто е фокусирало съзнанието си върху изхода от ситуацията и предприело решителни действия, сигурно в успеха си. Писателят завършва разказа си с думите : „Малкият Панчо е бил сам...Не е имало кой да му каже, че няма да успее”.