На 31-ви бе обявен ден за изтриване на фейсбук профили. Кампанията бе подета от интернет сайт quitfacebookday.com. Основната причина за тази демонстрация е, че ЛицеКнига не предлага достатъчно възможности за защита на личните данни. Намесването в личното пространство на хора и следенето чрез фейсбук вече е практика навсякъде по света. Не са малко съдебните дела, разводите, уволнените служители, разкритите тайни агенти чрез глобалната мрежа. Дори имаше случай социалната  мрежа да се използва като доказателство в наказателни дела.

И докато все още си мислите, че ФейсБук е място за забавление десетки хиляди изтриха профилите си. В САЩ, вече има финансирана от доброволци организация - наречена Диаспора. Тя има за цел да създаде социална мрежа, на която й пука за личното пространство, за личните данни и вашите права. Групата се състои от 4 студента, които са се захвали с не леката задача да затрият ФейсБук, но не с черен PR или кампании, а с реални действия като ни предложат нов - по-сигурен продукт.

За какво се използва ФейсБук?

Социална мрежа за комуникации? Да, това е официалната версия. Но замисляли ли сте се с колко много ненужна информация ви залива ЛицеКнига? Колко пъти сте били добавяни като приятел от хора, които никога не сте познавали и най-вероятно не са реални лица? Или пък непрекъснатите реклами на всякакви сайтове, които идват от уж ваши приятели, които също трудно се сещате дали изобщо сте виждали някога? Това е истината фейсбук е най-голямата социална мрежа за поискан СПАМ. Причината това да е така е, че хората все още не осъзнават, че целия информационен поток се манипулира активно от хора, които си изкарват хляба с това. И докато всеки се пази да не получи СПАМ на пощата, то той достига до вас благодарение на ФейсБук.

Докато ентусиастите от Диаспора реализират своя проект ви препоръчваме да сте много внимателни каква информация предоставяте на своите "приятели" и щателно да проверявате дали наистина профилите, които добавяте наистина са ваши приятели и дали тяхната цел не е да ви облъчват с рекламни съобщения.
Автор: Александър Ненов