"Радецки" е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. и предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.
Параходът "Радецки" е паметен за българската история, тъй като е използван за нелегално преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 29 май 1876 година по време на редовен рейс на кораба, на палубата му, предрешени като обикновени пътници, се намират четниците на Христо Ботев, както и сaмият войвода. Той връчва на капитана писмен ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй. Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя...
След Освобождението Ботeвият приятел Никола Oбретенов предлага България да закупи легендарния kораб, като паметен знак за бъдните поколения. Той обаче получава отказ от българското правителство, кoйто много го огорчава.
Обретенов обаче е много настоятелен и 6 години по-късно, като частно лице, той се свързва с австрийското дружество за закупуването на кораба. А когато България получва 142 милиона лева от европейски банки , старият поборник отново поставя въпроса и отново получава официален отказ. Става ясно, че тогавашните правителства нехаят за кораба, символ на националната ни революция през 1876 година.
През тези години, австрийците дори сами ни го предлагат доста изгодно, тъй като оценяват историческото му значение за България. И трите им писмени предложения не получили отговор. Дори премиерът Иван Гешов, при едно от посещенията във Виена, не пожелал да разгледа легендарния кораб.
По време на Първата световна война, когато България воюва на страната на Германия и Австро-Унгария, Виена отново предлага "Радецки" на нищожна цена, но политическият ни елит отново показва безхаберието си.
Параходът е използван до 1918 година, а през 1924 - бракуван и унищожен. В началото на 1960-те в България се заражда инициатива за възстановяването му - събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите между 1964 и 1966 г., за да се построи точно копие на кораба, като са ползвани стари чертежи и снимки.
И най-после през 1984 година "Радецки" акостира на козлодуйския бряг, за да остане там завинаги.