Тормозът в училище

Йозеп е  пълен аутсайдер в класа, постоянно  е подлаган на подигравки и насилие  от съучениците си. Един ден той  получава подкрепа от един от „силните”  в класа – Каспар. От този ден  натаък животът на

Йозеп е  пълен аутсайдер в класа, постоянно  е подлаган на подигравки и насилие  от съучениците си. Един ден той  получава подкрепа от един от „силните”  в класа – Каспар. От този ден  натаък животът на двамата бива превърнат  в истински ад от местния лидер Андрес  и другите от класа – унижения, обиди, побой и т.н. Класът е непреклонен и инцидентите от ден на ден стават все по – сериозни, докато накрая достигат върха на жестокостта. Оказва се обаче, че бащата на Йозеп е военен и държи оръжие в семейния сейф......

Осем души са убити, а дванайсет са ранени. След случилото се, момчето, произвело  изстрелите се прострелва и по –  късно умира в болницата.

Всичко това прилича на кошмарен сценарии за филм, но всъщност е самата истина  - деиствителен случай в гимназия във Финландия, описан във филма „Класът” на режисьора Илмар Рааг.

Все по –  често и у нас в България ставаме свидетели на тормоза и агресията между връстници. През ден новините ни заливат с подобни случаи:

Момче на 14 години почина след сбиване в едно разградско училище със свой съученик.

Все по –  често се наблюдава наличието  на вербална агресия в училищата.

Момиче, не пожелало да избяга от часовете в едно поморийско училище е било подложено на враждебно отношение от страна на своите съученици с обиди, замерване с предмети и унижаване.

Какво се случва с младите хора, че са толкова агресивни? Защо проявяват тази форма на поведение, изразяваща се в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите, защо си причиняват вреда и болка? Какво е това деструктивно поведение и враждебност, с обиди, присмех, ирония, все постъпки с цел унижаване, телесно или психическо увреждане. Какво се случва? 

Какво представлява тормоза?

Тормозът  е аспект на агресивния стил, пренебрежение  към правата на другите, обезценяване на причиненото страдание, което повишава риска от асоциално поведение (бягство от вкъщи, кражби, участие в банди, проблеми с полицията, употреба на алкохол и дрога).

В началото всичко започва под формата на игра.

Приликата между грубата игра и тормоза е голяма. В много случаи агресията прилича на игра – невинно заиграване, което прераства в тормоз, но има и няколко съществени разлики:

    - Лицевата експресия – играта обикновено се асоциира с усмивка.
    - Изходът от ситуацията – след дори и грубата игра участниците в повечето случаи остават заедно, докато при тормоза това не е така.
    - Често при грубата игра се наблюдава „себезатрудняване” – по – силният се оставя да бъде победен от по – слабия.
    - При играта за разлика от тормоза истинския физически контакт отсъства.
    - При грубата игра има много участници, а при тормоза те са само двама, останалите обикновено са само наблюдатели.

Какви са главните действащи  лица при тормоза?

Главният  инициатор и изпълнител е мъчителя (булито). Той не спира да измисля нови начини за тормоз. Често си има помощник, който не се намесва активно в действията, но подкрепя и помага, окуражавайки мъчителя и канейки другите да гледат.

Жертвата  е човекът върху когото е упражняван тормоза. В някои случаи, както във филма, жертвата си има защитник. Неговта роля е да търси помощ. Прави опити да прекрати случващото се, защитава и окуражава жертвата.

Тормозът  освен физически (удряне, хапане, спъване, чупене на вещи) може да бъде и вербален (обида), индиректен, за който е нужна социална интелигентност (подстрекателство), релационен – агресия, насочена към взаимоотношенията на жертвата с другите (клюки, слухове с цел дискредитиране ), изместена агресия или агресия без обект.

Как могат да бъдат  описани двете главни роли на мъчителя и жертвата?

Целта на мъчителя е да причинява страдание. Може да планира действията си, но може да действа  и спонтанно. В основата си тези хора са с ниско равнище на самоувереност, нерешителни са и често тази нерешителност  е придружена с гневни изблици, имат ниско ниво на емпатия, трудно се поставят на чуждото място.

Жертвата  обикновено е плаха, неасертивна, самотна, липсват и умения да гради трайни взаимоотношения. Липсва чувството за собствена ценност, чувствителна е към критика и често бяга от „жестоката” реалност в своя богат на фантазии свят. Използва подчинението като средство за справяне с тревожността.

Какви са причините за  тази агресия?

Множество статии и проучвания в тази област сочат, че повишаването на агресията започва в пубертета и спада в късното юношество. Причината за това е равнището на тестостерона, което се отразява на нивото на активност и физическата сила.

Причина за засилването на агресията в тази възраст може да се търси и от гледна точка на социалното учене, тъй като юношите са по – уязвими от негативните модели на връстниците си, родителите, медиите и т.н.

Определяща  роля за нарастването на агресивността  при младите хора е и формираната негативна нагласа към света. Той често е грубо безкомпромисно място, в което оцеляват само най – силните хора. В следствие на това се развива изкривена представа за значимостта на собствената личност. В САЩ проучванията сочат, че 60 % от мъчителите на 24 годишна възраст вече имат криминални досиета.

Биологичните  фактори, социокултурната среда и семейния контекст до голяма степен формират базовите личностни характеристики, а те от своя страна определят начина за свързване с другите.
 
Последиците?

Агресията е последица на необходимостта от високо самоуважение. Хората стават агресивни, когато получават обратна връзка, поставяща под съмнение самооценката и позитивния възглед за себе си. Представата за „грандиозност” е крехка и когато е поставена под съмнение тази изкривена представа за превъзходство се превръща в агресия, а агресията затвърждава и подхранва негативната самооценка.

Най – честите  последици са здравословните проблеми. Засилват се соматичните оплаквания, появяват се проблеми със съня, понижава се и имунната система. В по – късна възраст е характерно зависимото поведение, трудностти с автономията, емоционалната експресивност и др.

Този вид  тормоз води до афективни разстройства, депресии, ниско равнище на самоуважение в по – зряла възраст, както и ограничени социални умения.

Има изследвания, които доказват, че е възможно ролята на жертвата или агресора да се предава и през поколенията. Мъжете, които са били обект на тормоз в детството си, в зряла възраст трудно постигат близки отношения с другия пол. Често тези хора се превръщат в насилници в семейството си.

Очакваме вашите коментари.


Автор: Александър Ненов