Днес е световният ден на кръводарителя.
Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешки живот.
Историята на кръводаряването се дели на два етапа.
Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви за законите на кръвообращението при хората и животните. Характерно за този първи етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).
Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за приливане от човек на човек. В следствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти век.
Вторият период започва в началото на 20-ти век, когато кръвопреливането бележи подем, а през 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.
Доброволното и безвъзмездното кръводаряване е най-висш хуманен жест, водещ до задоволяване нуждите на страната от кръв и кръвни продукти. Милиони хора по света дължат своя живот на други хора, които никога не са срещали - хора, които даряват своята кръв по своя воля и без да получават никакви облаги или материални стимули за това.
За съжаление в нашата страна броят на доброволните кръводарители е крайно недостатъчен и страната изпитва хроничен недостиг на кръв и кръвни продукти.
Много страни, включително и България, са зависими от даренията на роднини и близки, а в някои страни все още дарителите получават дори заплащане.
Доброволните и безвъзмездни кръводарители са основата за осигуряването на достатъчни и безопасни количества кръв, тъй като вероятността за предаването на животозастрашаващи инфекции (включително ХИВ и хепатит C) при тях е сведено до минимум. При доброволната форма на дарение се запазва не само здравето на реципиента (човека, който получава кръв и кръвни продукти), но също и здравето на дарителя - при определени състояния или заболявания даряването на кръв не е препоръчително. Когато хората даряват по принуда, те са склонни да крият важна информация за собственото им здравословно състояние.
Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години може да дари кръв. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една година, а жените - 4 пъти, с интервал не по-малък от два месеца между двете кръводарявания.
Не съществува никакъв риск за кръводарителите, тъй като всички материали и консумативи са стерилни и се употребяват еднократно. Нито една болест не може да бъде предадена на хората, които даряват кръв. Цялата процедура отнема около 30 минути, но пък понякога това е достатъчно, за да се спаси един човешки живот.
Всеки ден 600 души в България се нуждаят от кръв и половината от тях са деца!