Фердинанд Порше - малко се знае, че легендарният автоконструктор е награден с офицерски кръст на българския Орден за граждански заслуги.
Грамотата е издадена от името на княз Фердинанд I. Церемонията е била на 20 юни 1907 година, а грамотата е подписана от канцлера на българските ордени Добрович. Семейство Порше и до днес пази документа.
Доста странен е фактът, че Порше е получил български орден. Справка в архивите показва, че липсва томът от "Дневник на наградените с Народен орден за граждански заслуги". За същите години е запазена книгата за наградените в първата степен на ордена. В архивите се открива още една сензация - под номер 354 фигурира името на друга историческа фигура, свързана в автомобилопроизводството - г-н Емил Ееллинек-Мерцедес. Неговият указ е издаден на 10.12. 1907 година. Излиза, че през 1907 година България не е била далеч от прогреса, макар че на територията на страната автомобилите са били не повече от 100. Нашата държава тогава е обръщала сериозно внимание, ако не в разработката на автомобили, то поне в отношението към техните конструктори и производители.
Данни за ордена на адаша на нашия княз - Фердинанд Порше, са запазени и в дипломатическите архиви. Става ясно, че на 25 юни княжеското благоволение се е изсипало не само над инженер Порше, но и над цялото ръководство на фабриката Daimler Motoren Geselchaft. В списъка на наградените със същата степен са още директора Едуард Фишер и инженер Герман Балц, а с по-нисшестоящия "Кавалерски кръст" - инженер Ото Целз.
Тогавашният ред изисква тези, които получават ордените да потвърдят с обратни разписки, че са получили отличията си. Фердинанд Порше го прави с любезно писмо, в което изразява благодарността си.
Все пак, не става ясно каква е точно причината за тази награда. Става ясно обаче, че Порше е стоял по-ниско от предприемача Ееллинек. Четвъртата степен, тази на Порше, се дава на сравнително дребни служители, докато първата /на Ееллинек/ е за високо държавническо или аристократично ниво.
България се е стремяла да е в крачка с прогреса. У нас автомобилите са се позабавили малко, но през 1907 година те са били нещо познато, макар и рядко. Първите шофьори вече били завършили курсове, търговците бързо доставяли колите, министрите и пощите вече използвали автомобили. Княз Фердинанд също имал няколко автомобила.
Автор: Албена Иванова
Грамотата е издадена от името на княз Фердинанд I. Церемонията е била на 20 юни 1907 година, а грамотата е подписана от канцлера на българските ордени Добрович. Семейство Порше и до днес пази документа.
Доста странен е фактът, че Порше е получил български орден. Справка в архивите показва, че липсва томът от "Дневник на наградените с Народен орден за граждански заслуги". За същите години е запазена книгата за наградените в първата степен на ордена. В архивите се открива още една сензация - под номер 354 фигурира името на друга историческа фигура, свързана в автомобилопроизводството - г-н Емил Ееллинек-Мерцедес. Неговият указ е издаден на 10.12. 1907 година. Излиза, че през 1907 година България не е била далеч от прогреса, макар че на територията на страната автомобилите са били не повече от 100. Нашата държава тогава е обръщала сериозно внимание, ако не в разработката на автомобили, то поне в отношението към техните конструктори и производители.
Данни за ордена на адаша на нашия княз - Фердинанд Порше, са запазени и в дипломатическите архиви. Става ясно, че на 25 юни княжеското благоволение се е изсипало не само над инженер Порше, но и над цялото ръководство на фабриката Daimler Motoren Geselchaft. В списъка на наградените със същата степен са още директора Едуард Фишер и инженер Герман Балц, а с по-нисшестоящия "Кавалерски кръст" - инженер Ото Целз.
Тогавашният ред изисква тези, които получават ордените да потвърдят с обратни разписки, че са получили отличията си. Фердинанд Порше го прави с любезно писмо, в което изразява благодарността си.
Все пак, не става ясно каква е точно причината за тази награда. Става ясно обаче, че Порше е стоял по-ниско от предприемача Ееллинек. Четвъртата степен, тази на Порше, се дава на сравнително дребни служители, докато първата /на Ееллинек/ е за високо държавническо или аристократично ниво.
България се е стремяла да е в крачка с прогреса. У нас автомобилите са се позабавили малко, но през 1907 година те са били нещо познато, макар и рядко. Първите шофьори вече били завършили курсове, търговците бързо доставяли колите, министрите и пощите вече използвали автомобили. Княз Фердинанд също имал няколко автомобила.