Хала. Ламя. Митически персонажи, много близки с твърде близки характеристики, поради което невинаги е възможно да се направи разграничение между двете. (В България специално има регионално разграничение – ламята е противник на змея в Източна и Югозападна България, халата – в Западна България.) Най-важното за тях е, че се възприемат като твърде опасни и враждебни за хората. Смятат се за противници на змея, носители са на градушката, на бурите и вихрушките; халата и ламята въплъщават силите на хаоса, а змеят – на космоса. Също като змея имат двойствена огнено-водна характеристика; докато обаче оръжието на змея е мълнията, смята се, че ламята и халата пръскат игри и хвърлят огън.
И двете ядат житните посеви; чертите им са близки до универсалния образ на дракона; поглъщат или разкъсват своите жертви. Ламята може да формира земния релеф – някога гоцеделчевското поле било море и в него живеела ламя, глътнала едно магаре, натоварено с прахан, разгоряла се и пробила един хълм, от който започнала да извира вода, а морето изчезнало (така са образувани и други от бълг. полета).
Трудно е да се направи разграничение между атмосферните прояви и все пак може да се каже, че мъглата е по-определено свързвана с ламята.
Местообитание: Те са стопани на езерата, на големите извори и скритите съкровища. Също като змея живеят високо в планините, в пещери, в непристъпни гъсти гори, по високи дървета.
Именцата:
Халата – различни версии за произхода; в новогр. ез. има подобна дума за „градушка”; в румънския – hala – означава само „вихрушка” като атмосферно явление, а не като митическо същество. Явно сме заели само лексилно думата, но не и като митичен персонаж.
Ламята – свързана с древногръцката митология. Ламия е любима на Зевс и царица на Либия. Хера убива децата й, тя се скита по скалите на морския бряг, губи красотата си и се превръща в свирепо чудовище, което яде деца. На външен вид е хибрид – люспесто тяло, с опашка и криле, с животински нозе, с женска глава. Броди из царството на мъртвите, нощем отвлича децата, за да се храни с плътта им.
Как изглеждат тези „дами”?
И халата, и ламята са женски създания, но приличат на змея по външен вид – имат много глави, гигантски размери, змийско тяло, криле, могат да летят;
Образите са близки, но самостоятелни. Халата се явява във вид на „черен облак на пръчки”. По време на битката си със змея свива опашката си и отново я спуска, като изсмуква много вода от езерата и я излива като пороен дъжд, за да гаси мълниите, хвърлени от змея.
Ламята понякога е описвана и като звяр, носещ черти не само на влечуго и на птица – кучешка глава, често с три глави; дълга змийска опашка, завършваща с рог, четири крака, люспесто тяло и крила. Често се използва епитетът „кучка ламя”. Канибализмът и най-вече детеядството е особено популярна нейна характеристика (във връзка с гръцката Ламия) до съвсем ново време. В някои версии е гигантска жена с отблъскващ вид.
И ламята, и халата могат да имат и антропоморфен вид – могат да се появят като стара баба.
На една разновидност – морската ламя – се приписва прекрасна външност. Тя обръща кораби в морето, примамва моряците с пеене и им предлага любов.
Ламята-съблазнителка, смутителката на морета и ядяща деца се среща най-вече в гръцкия фолклор. Българската ламя е най-вече змеевидно същество със специфични негативни атмосферни прояви.
Срещи с лами и хали:
Има бълг.приказки, в които в семейство без деца се ражда момиче ламя (чума, мършояд, вампирка), която изяжда хората и животните около себе си. Брат й избягва, после се връща, следва битка, в която братът убива сестрата-ламя.
Чест мотив е спускането на герой в кладенец, където живее чудовище – хала, която е спирала водата на хората.
Много популярна е историята за св. Георги, който убива ламята, защото тя унищожава плодородието на местността, а от нея потичат трите реки на изобилието.
Има няколко песни, в които се разказва как два змея убиват ламята по съвет на светец (св.Илия или св.Георги).
Източник: „Змеят в бълг. фолклор”, изд.”Марин Дринов”1995 г. С., от Милена Беновска-Събкова, жури на конкурса „Прелестни създания”
Автор: Александър Ненов
И двете ядат житните посеви; чертите им са близки до универсалния образ на дракона; поглъщат или разкъсват своите жертви. Ламята може да формира земния релеф – някога гоцеделчевското поле било море и в него живеела ламя, глътнала едно магаре, натоварено с прахан, разгоряла се и пробила един хълм, от който започнала да извира вода, а морето изчезнало (така са образувани и други от бълг. полета).
Трудно е да се направи разграничение между атмосферните прояви и все пак може да се каже, че мъглата е по-определено свързвана с ламята.
Местообитание: Те са стопани на езерата, на големите извори и скритите съкровища. Също като змея живеят високо в планините, в пещери, в непристъпни гъсти гори, по високи дървета.
Именцата:
Халата – различни версии за произхода; в новогр. ез. има подобна дума за „градушка”; в румънския – hala – означава само „вихрушка” като атмосферно явление, а не като митическо същество. Явно сме заели само лексилно думата, но не и като митичен персонаж.
Ламята – свързана с древногръцката митология. Ламия е любима на Зевс и царица на Либия. Хера убива децата й, тя се скита по скалите на морския бряг, губи красотата си и се превръща в свирепо чудовище, което яде деца. На външен вид е хибрид – люспесто тяло, с опашка и криле, с животински нозе, с женска глава. Броди из царството на мъртвите, нощем отвлича децата, за да се храни с плътта им.
Как изглеждат тези „дами”?
И халата, и ламята са женски създания, но приличат на змея по външен вид – имат много глави, гигантски размери, змийско тяло, криле, могат да летят;
Образите са близки, но самостоятелни. Халата се явява във вид на „черен облак на пръчки”. По време на битката си със змея свива опашката си и отново я спуска, като изсмуква много вода от езерата и я излива като пороен дъжд, за да гаси мълниите, хвърлени от змея.
Ламята понякога е описвана и като звяр, носещ черти не само на влечуго и на птица – кучешка глава, често с три глави; дълга змийска опашка, завършваща с рог, четири крака, люспесто тяло и крила. Често се използва епитетът „кучка ламя”. Канибализмът и най-вече детеядството е особено популярна нейна характеристика (във връзка с гръцката Ламия) до съвсем ново време. В някои версии е гигантска жена с отблъскващ вид.
И ламята, и халата могат да имат и антропоморфен вид – могат да се появят като стара баба.
На една разновидност – морската ламя – се приписва прекрасна външност. Тя обръща кораби в морето, примамва моряците с пеене и им предлага любов.
Ламята-съблазнителка, смутителката на морета и ядяща деца се среща най-вече в гръцкия фолклор. Българската ламя е най-вече змеевидно същество със специфични негативни атмосферни прояви.
Срещи с лами и хали:
Има бълг.приказки, в които в семейство без деца се ражда момиче ламя (чума, мършояд, вампирка), която изяжда хората и животните около себе си. Брат й избягва, после се връща, следва битка, в която братът убива сестрата-ламя.
Чест мотив е спускането на герой в кладенец, където живее чудовище – хала, която е спирала водата на хората.
Много популярна е историята за св. Георги, който убива ламята, защото тя унищожава плодородието на местността, а от нея потичат трите реки на изобилието.
Има няколко песни, в които се разказва как два змея убиват ламята по съвет на светец (св.Илия или св.Георги).
Източник: „Змеят в бълг. фолклор”, изд.”Марин Дринов”1995 г. С., от Милена Беновска-Събкова, жури на конкурса „Прелестни създания”