Няколко зли и опасни „дами” от бългаската митология

Хала. Ламя. Митически персонажи, много близки с твърде близки характеристики, поради което невинаги е възможно да се направи разграничение между  двете. (В България специално има регионално разграничение – ламята е противник на змея в Изто

Хала. Ламя. Митически персонажи, много близки с твърде близки характеристики, поради което невинаги е възможно да се направи разграничение между  двете. (В България специално има регионално разграничение – ламята е противник на змея в Източна и Югозападна България, халата – в Западна България.) Най-важното за тях е, че се възприемат като твърде опасни и враждебни за хората. Смятат се за противници на змея, носители са на градушката, на бурите и вихрушките; халата и ламята въплъщават силите на хаоса, а змеят – на космоса. Също  като змея имат двойствена огнено-водна характеристика; докато обаче оръжието на змея е мълнията, смята се, че ламята и халата пръскат игри и хвърлят огън. 

И двете ядат житните посеви; чертите им са близки до универсалния образ на дракона; поглъщат или разкъсват своите жертви. Ламята може да формира земния релеф – някога гоцеделчевското поле било море и в него живеела ламя, глътнала едно магаре, натоварено с прахан, разгоряла се и пробила един хълм, от който започнала да извира вода, а морето изчезнало (така са образувани и други от бълг. полета).

Трудно е да се направи  разграничение между атмосферните прояви и все пак може да се каже, че мъглата е по-определено свързвана  с ламята. 

Местообитание: Те са стопани на езерата, на големите извори и скритите съкровища. Също като змея живеят високо в планините, в пещери, в непристъпни гъсти гори, по високи дървета. 

Именцата:
Халата  – различни версии за произхода; в новогр. ез. има подобна дума за „градушка”; в румънския – hala – означава само „вихрушка” като атмосферно явление, а не като митическо същество. Явно сме заели само лексилно думата, но не и като митичен персонаж.

Ламята – свързана с древногръцката митология. Ламия е любима на Зевс и царица на Либия. Хера убива децата й, тя се скита по скалите на морския бряг, губи красотата си и се превръща в свирепо чудовище, което яде деца. На външен вид е хибрид – люспесто тяло, с опашка и криле, с животински нозе, с женска глава. Броди из царството на мъртвите, нощем отвлича децата, за да се храни с плътта им. 

Как изглеждат тези „дами”?

И халата, и ламята са женски създания, но приличат на змея по външен вид – имат много глави, гигантски размери, змийско тяло, криле, могат да летят;

Образите са близки, но самостоятелни. Халата се явява във вид на „черен облак на пръчки”. По време на битката си със змея свива опашката си и отново я спуска, като изсмуква много вода от езерата и я излива като пороен дъжд, за да гаси мълниите, хвърлени от змея.

Ламята  понякога е описвана и като звяр, носещ черти не само на влечуго и на птица – кучешка глава, често с три глави; дълга змийска опашка, завършваща с рог, четири крака, люспесто тяло и крила. Често се използва епитетът „кучка ламя”. Канибализмът и най-вече детеядството е особено популярна нейна характеристика (във връзка с гръцката Ламия) до съвсем ново време. В някои версии е гигантска жена с отблъскващ вид.

И ламята, и халата могат да имат и антропоморфен  вид – могат да се появят като стара баба.

На една разновидност – морската ламя – се приписва прекрасна  външност. Тя обръща кораби в морето, примамва моряците с пеене и им предлага любов.

Ламята-съблазнителка, смутителката на морета и ядяща деца се среща най-вече в гръцкия фолклор. Българската ламя е най-вече змеевидно същество със специфични негативни атмосферни прояви. 

Срещи с лами и хали:

Има бълг.приказки, в  които в семейство без деца се ражда момиче ламя (чума, мършояд, вампирка), която изяжда хората и животните около себе си. Брат й избягва, после се връща, следва битка, в която братът убива сестрата-ламя.

Чест мотив е  спускането на герой в кладенец, където живее чудовище – хала, която  е спирала водата на хората.

Много популярна е  историята за св. Георги, който убива ламята, защото тя унищожава плодородието на местността, а от нея потичат трите реки на изобилието.

Има няколко песни, в които се разказва как два  змея убиват ламята по съвет на светец (св.Илия или св.Георги).

Източник: „Змеят в  бълг. фолклор”, изд.”Марин Дринов”1995 г. С., от Милена Беновска-Събкова, жури на конкурса „Прелестни създания” Автор: Александър Ненов