Всичко за змейовете :)

Едно от митичните  същества, които най-силно са вълнували  винаги въображението на хората, са змейовете. Как са представени те в българския фолклор и във  фолклора на някои други славянски  народи?  Що  е туй? &ndash

Едно от митичните  същества, които най-силно са вълнували  винаги въображението на хората, са змейовете. Как са представени те в българския фолклор и във  фолклора на някои други славянски  народи? 

Що  е туй? – змеят е  олицетворение на природната стихия. В него доминира огнената природа, но най-ранната е водната му страна. Представата за него в бълг.митология и фолклор е сложна – имаме добър змей, борещ се с хали, и чужд, вредител, който тормози хората и трябва да бъде прогонен. Змеят е най-силният противник на халата и ламята /виж жокера от следващата седмица/. Ролята му на закрилник идва от представата за него като тотемен прародител. Появата на змея е свързана със светлина, огън и  мълнии, с вихрушки, по-рядко с облаци и мъгли Когато змеят се бие с противниците си, на земята се намират „божи стрели” или „змейови очи” – вид заострени каменни стрели/камъни; намирането им е белег за голяма сполука и носи благотворна магическа сила.

Змеят е носител  на мъжкото начало, въпреки че има  песни и легенди за връзки на змеици с момци. От връзките на змей със земна жена се раждат само змейчета - мъжки деца.

Змеят може да приеме човешки образ, когато контактува с  хората. 

Външен  вид - може да има две форми: зооморфна, като чудовище, с големи размери, или змия със „златистовелени” люспи, крила и опашка, и четири крака, което понякога може да се превръща в човек; или антропоморфна – човек, с малки зооморфни белези като малки крилца под мишниците; в този си вид той живее сред хората като всички останали; при буря и градушка обаче духът му се отделя от тялото , за да лети и се бие с градоносните облаци; има и трети междинен вид – понякога изглежда като човек, понякога като звяр.

Понякога посещава любимата си като смок. Сред южните славяни  съществува поверието, че змеят произхожда от смок, навършил 40 годишна възраст/ или в такъв срок не е бил виждан от човек, или не е бил бит. Затова говорят такива изрази като „шарен смок” – „шарен змей”, „пъстър смок” – „пъстър змей”.

Змеят може да произлезе  и от риба – шаран. 

Обитание - непристъпни гори, но търси и близостта на човека. Свързва се и с т.нар.”чудесно дърво”, космично дърво; може да е кацнал върху него/най-често дъбове/ или да стои в корените му; има връзка между змея/змията/ и ябълката (златната ябълка). 

Какво прави този „хубавец”?

Змеят е свързван с  подземния свят, затова и идва при  жените само по потайна доба; отива  си, когато пропеят петлите;  човек - змей се ражда само нощем.  Змеят се появява в т.нар. маргинално време – на границата между деня и нощта, смятана по принцип за една от най-опасните точки в рамките на денонощието.

Змеят е медиатор –  посредничи между небето и земята, и между земята и подземния  свят. Има прояви в социален и в космически план – бие се с градушката и брани посевите, пази синора, сражава се с халите и ламите, хвърля светкавици.

В митологичните представи  съществува едно интересно правило  – всяко живо същество може да живее  колкото му е писано. Като измине този срок, принадлежи вече към света  на мъртвите. Затова човек в напреднала възраст вампирясва, а животните преживели естествената си възрастова граница се превръщат в митически същества от подземния свят т.е. змейове.

Змеят е изключително силен и силата му може да се предаде  на всеки, който изяде сърцето  му или друг вътрешен орган. Децата, родени от връзката със змей, са невиждани юнаци – такива са бълг. герой Змейче Михалче, сръбският Змай Огнени Вук, руският Волх Всеславич. 

Най-разпространеният мотив в нашия фолклор е  за змейската любов. Змеят се увлича се по хубави момичета и млади жени, които посещава и люби в домовете им или се оженва за тях и ги отвежда в потайните си палати и пещери. Децата от такава любов имат крила под мишниците си, износват се по-дълго / до 10 месеца/ и се развиват като силни и надарени хора.Това е обща представа за много народи (още във византийската поема „Дигенис Акрит” драконът-змей е обрисуван като прелъстител и насилник на жените). Змейската любов има демоничен характер – тя се описва като болестно състояние за жената, връзката между тях се прекъсва изключително трудно. Девойката става асоциална – не се кичи, не ходи по седенки и чешми, не се мие – не просто за да не се хареса на момците, това е и вид траур. В тази любовна връзка змеят има дори качества на вампир – някъде змеят може да смуче кръв и мляко от гърдите на жертвите си / Русия, Украйна/.

Връзката между змея и момата е сексуална - отзвук от представите за света на мъртвите митически същества, които имат два най-силни инстинкта – глад и полов глад. Тази „любов” внася дисхармония в живота на девойката и на семейството й; често змеят не допуска любимата му да се омъжи – тя умира в деня на сватбата си.

Кои са девойките, които стават жертва на змейовете?

- затова най-често  вина имат майките – ако са оставили момите като малки на мястото, където се „трепе” хлябът (змеят е „патрон” на хляба и се сърди); ако са мотали прежда пред децата си – въобще има такава връзка между тези типични женски дейности и змея; не бива да се мотае с мотовилка над дете; хурката пази, затова като върви по пътя, жената трябва да преде; затова се подаряват хурки на невестите; на свързаните със змиите празници е забранена работата с конци  и т.н.

- змеят залюбва мома, когато е родена на един ден с него или ако погледите им са се срещнали.

Как се „отървават”  от такава любов?

    - вярва се, че е много голяма силата на молитвата или кръстно знамение;
    - може да се разкаже на всички за змея /Полша/;
    - носи се лой от изгорял змей; помагало и ако се запали дървото, в което се предполага, че живее змеят;
    - кади се със собствените коси на „заболялата” жена;
    - оставя се вряла вода под комина, за да се попари змеят, ако опита да мине през него;
    - в бълг.фолклор се смята, че определени билки и треви имат голяма сила; събраните билки се зашиват по дрехите – комонига, тинтява, вратика, иглика, черен трън, лимоника(маточина); варят се в ново гърне в глуха доба, в запустяла къща, в петък срещу събота, с тази отвара се полива „заболялото от любов” момиче и т.н.

За мома, любена от змей девет години обаче, няма лек.

Във връзка с двойствената представа за змея има и противоположни ритуали, свързани със змейовете.

За гонене на змей:
      - участниците отиват  на гробищата, заклеват се да  не проговарят, събличат се и  оставят дрехите си заедно  с човек, който да ги пази,
      - голи мъже мълчешком  обикалят дворовете и мушкат  с тояги, а накрая се изкъпват в реката – за да бъде изгонен змеят, носител на суша; 

За защита на змея:
    - 12 първородни момичета за една нощ приготвят риза за змея – за да се запази живота на новороденото дете-змей;

Поверия  - Когато прогърми, човек да потупа джобовете си, за да бъдат пълни с пари; въглените от запалено от мълния дърво се събират като лекарство против епилепсия; 

Източник: „Змеят в бълг. фолклор”, изд.”Марин Дринов”1995 г.С., от Милена Беновска-Събкова, жури на конкурса „Прелестни създания” Автор: Александър Ненов