Сигурно заради красотата и женската съблазън информацията за самодивите, която може да откриете в книги и в интернет, е изключително богата. Благодарим на всички знайни и незнайни източници, надяваме се, че тази сборна информация ще ви е полезна за вашите герои от конкурса „Прелестни създания”!
Произход на името - етимологията на думата „самодива” е неясна. Думите „самодива” и „самовила” отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение "божество", "демон", "лудувам", "вилнея".
Кои са тези девойки и как изглеждат? - Етнолозите предполагат, че самодивите са заемка от гръцката митология и по-точно от опасните нимфи. Според някои автори имат връзка и с митичните амазонки. Самодивите са медиатор между земния и неземния, метафизичен свят и съчетават в себе си човешки и надчовешки качества.
Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага, дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Носят бели дрехи - дълги бели рокли, ризи, зелен пояс, зелено коланче (зунка), което има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено „сянка” или „лъч”, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, взети от отвлечените от тях моми и момци. Могат да летят с помощта на ризите си.
Както самовилите и русалките, така и самодивите се свързват с водите и облаците. Според народните вярвания те въплътяват душите на малки деца, останали некръстени, на неомъжени девойки, удавени или загинали без да са погребани. Вярва се също, че краката им са се превърнали в копита и за това носят дълги бели дрехи – ризи, за да ги закриват. В песните ги обрисуват като надарени с необичайна лекота, бързина и смелост. В преданията ги имат за символ на животворната вода и девствената природа, красотата и любовта, волността и радостта от живота, песните и изкуството.
Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни - например вълци.
В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (хората, родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите).
Според някои представи самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Ако харесат някоя жена, тя умира преждевременно и се превръща в самодива. Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.
Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени.
Местообитание - Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. У нас планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене – 29.08.). През зимата живеят в митичното село Змейково.
Поведение - самодивите танцуват и пеят около кладенците. При мръкване отиват край води - езера, вирове, извори; събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена „хорище”, и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.
Животът на самодивите е волен и безгрижен. Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората - заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина.
Почитат християнските празници - особено Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.
Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина - стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.
Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат - превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от бедата.
Самодивите са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка.
Как да се държим с тези „дами” и да се предпазваме от тях? - Ако видиш самодива, не трябва да я гледаш в очите. Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. „сянка”), тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищевките си до смърт.
В народните вярвания от самодиви предпазва носенето на чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън. В някои по-нови версии, които ще срещнете в интернет, дори се твърди, че и запалената цигара върши същата работа! Това обяснява доста нещаJ. На Благовещение, 25 март, момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат.
Самодивите обичали много мед. Освен това се хранят и с отровни гъби. Едно от местата, на които човек може да ги срещне, е край отровния бръшлян в горите. Тяхно любимо растение е росенът. С росена са свързани и редица вярвания в българската традиционна медицина. По време на Еньовден, когато някой е бил психично болен, е бил “воден на росен”. Събличан е чисто гол и е бил оставян да лежи между растението. По някое време на зазоряване, когато росата го е обсипала целия, идват самодивите и го излекуват. Важно е да се знае обаче, че росенът е отровно растение и в определени количества е психотропен и предизвиква какви ли не халюцинации.
Самодивите могат да бъдат прогонвани с даден вид цветя. Те не обичат явор, ясен, бряст, пелин. Ако някой не е снабден с подобни оръжия и реши да мине или да отпочине на място, което се знае, че е самодивско, трябва да остави паричка там, където е бил, защото като се прибере, го чакат тежки моменти.
Известни самодиви - Стана – посестрима на свирците и кавалджиите; Дена – на юнаците; Радка – на овчари и пастири; Смита – дървари, на горите. Срещат се и други имена -Ирина, Ангелина, Вида Баздарджийка, Магда, Стойна, Гермеруда, Гюра, Гюрга (най-младата). Основните сюжети в нашите песни за срещата на самодиви и хора са следните: самодива се надсвирва с овчар / самодиви убиват овчари и разпръскват стадата им; самодиви отвличат девойка; самодива иска откуп живи хора от село, за да не го разруши; самодива се бие с юнак за контрол над водите или земите.
Автор: Александър Ненов
Произход на името - етимологията на думата „самодива” е неясна. Думите „самодива” и „самовила” отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение "божество", "демон", "лудувам", "вилнея".
Кои са тези девойки и как изглеждат? - Етнолозите предполагат, че самодивите са заемка от гръцката митология и по-точно от опасните нимфи. Според някои автори имат връзка и с митичните амазонки. Самодивите са медиатор между земния и неземния, метафизичен свят и съчетават в себе си човешки и надчовешки качества.
Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага, дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Носят бели дрехи - дълги бели рокли, ризи, зелен пояс, зелено коланче (зунка), което има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено „сянка” или „лъч”, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, взети от отвлечените от тях моми и момци. Могат да летят с помощта на ризите си.
Както самовилите и русалките, така и самодивите се свързват с водите и облаците. Според народните вярвания те въплътяват душите на малки деца, останали некръстени, на неомъжени девойки, удавени или загинали без да са погребани. Вярва се също, че краката им са се превърнали в копита и за това носят дълги бели дрехи – ризи, за да ги закриват. В песните ги обрисуват като надарени с необичайна лекота, бързина и смелост. В преданията ги имат за символ на животворната вода и девствената природа, красотата и любовта, волността и радостта от живота, песните и изкуството.
Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни - например вълци.
В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (хората, родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите).
Според някои представи самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Ако харесат някоя жена, тя умира преждевременно и се превръща в самодива. Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.
Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени.
Местообитание - Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. У нас планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене – 29.08.). През зимата живеят в митичното село Змейково.
Поведение - самодивите танцуват и пеят около кладенците. При мръкване отиват край води - езера, вирове, извори; събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена „хорище”, и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.
Животът на самодивите е волен и безгрижен. Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората - заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина.
Почитат християнските празници - особено Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.
Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина - стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.
Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат - превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от бедата.
Самодивите са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка.
Как да се държим с тези „дами” и да се предпазваме от тях? - Ако видиш самодива, не трябва да я гледаш в очите. Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. „сянка”), тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищевките си до смърт.
В народните вярвания от самодиви предпазва носенето на чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън. В някои по-нови версии, които ще срещнете в интернет, дори се твърди, че и запалената цигара върши същата работа! Това обяснява доста нещаJ. На Благовещение, 25 март, момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат.
Самодивите обичали много мед. Освен това се хранят и с отровни гъби. Едно от местата, на които човек може да ги срещне, е край отровния бръшлян в горите. Тяхно любимо растение е росенът. С росена са свързани и редица вярвания в българската традиционна медицина. По време на Еньовден, когато някой е бил психично болен, е бил “воден на росен”. Събличан е чисто гол и е бил оставян да лежи между растението. По някое време на зазоряване, когато росата го е обсипала целия, идват самодивите и го излекуват. Важно е да се знае обаче, че росенът е отровно растение и в определени количества е психотропен и предизвиква какви ли не халюцинации.
Самодивите могат да бъдат прогонвани с даден вид цветя. Те не обичат явор, ясен, бряст, пелин. Ако някой не е снабден с подобни оръжия и реши да мине или да отпочине на място, което се знае, че е самодивско, трябва да остави паричка там, където е бил, защото като се прибере, го чакат тежки моменти.
Известни самодиви - Стана – посестрима на свирците и кавалджиите; Дена – на юнаците; Радка – на овчари и пастири; Смита – дървари, на горите. Срещат се и други имена -Ирина, Ангелина, Вида Баздарджийка, Магда, Стойна, Гермеруда, Гюра, Гюрга (най-младата). Основните сюжети в нашите песни за срещата на самодиви и хора са следните: самодива се надсвирва с овчар / самодиви убиват овчари и разпръскват стадата им; самодиви отвличат девойка; самодива иска откуп живи хора от село, за да не го разруши; самодива се бие с юнак за контрол над водите или земите.