На 24 април 1990 година е изстрелян космическият телескоп Хабъл

     Хабъл е космически телескоп-обсерватори. Телескопът  е създаден като съвместен проект на НАСА  и Европейската космическа агенция. Той  е една от четирите "Велики Обсерватории" на НАСА. Първонач

     Хабъл е космически телескоп-обсерватори. Телескопът  е създаден като съвместен проект на НАСА  и Европейската космическа агенция. Той  е една от четирите "Велики Обсерватории" на НАСА. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 година , но заради катастрофата на "Чалънджър" ,  той е изстрелян на 24 април 1990 година и качен на орбита
на 25 април същата година от совалката "Дискавъри".

След поправка на оптическата система през 1993 г.,  телескопът започна да дава висококачествени изображения . Бъдещето на телескопа зависи от успеха на следващата сервизна мисия, защото няколко от шестте стабилизиращи жироскопа на телескопа през 2007 година вече са  повредени. Поради това изчерпване на изправни запасни жироскопи, повредата на още един такъв би довела до загуба за възможността за насочване на телескопа. Подмяната на повредените жироскопи изисква космическа мисия с участието на хора. На 30 януари 2007 година основната камера  спира да работи, и без човешка намеса само ултравиолетовия  канал на камерата ще остане използваем. Освен това, без допълнително увеличаване на височината на орбита поради атмосферното триене, телескопът ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата и ще изгори някъде след 2010.

Първоначално след катастрофата на совалката "Колумбия" , НАСА решава, че сервизна мисия на совалката до Хъбъл е твърде опасна поради липсата на възможност за евакуация  в полет. Впоследствие НАСА преразглежда позицията си и  сегашния администратор на НАСА Майкъл Грифин дава зелена светлина на мисия за ремонт на Хъбъл  през  2008  година  с помощта на совалката Атлантис. 

Като допълнителна мярка за сигурност по време на мисията, НАСА  подготвя за старт и совалката "Дискавъри", която да послужи като спасителен кораб в случай на авария в орбита. Планираните ремонти и подобрения на телескопа ще му позволят да функционира поне до 2013  година, когато НАСА се надява да изведе в орбита наследника му, космическия телескоп Джеймс Уеб. Телескопът Джеймс Уеб ще превъзхожда Хъбъл в много отношения, но ще работи само в инфрачервения диапазон , така че няма да замести наблюдателните възможности на Хъбъл във видимия и ултравиолетовия диапазон. За това ще е необходимо изстрелването на допълнителен космически телескоп.

Разполагането на телескопа в Космоса дава възможност да се регистрират електромагнитните излъчвания  в диапазоните, в които земната атмосфера  не е прозрачна.

Обслужването на "Хъбъл" се извършва по време на излизане в открития космос по време на мисии на космически совалки. Отначало се е планирало на всеки 5 години телескопът да се връща на Земята за техническо обслужване, а през 2,5 години да се извършва обслужване на орбита, обаче заради опасност от замърсяване и деформации по време на претоварванията при излитане и кацане, по-късно е решено цялото техническо обслужване да става в орбита. Прогнозираният  живот на телескопа е  15 години.

Поредната експедиция по обслужването на телескопа с цел замяна на акумулаторите  и жироскопите , както и за монтиране на нови усъвършенствани инструменти, е била предвидена за февруари 2005 година , но след инцидента с разрушаването на совалката "Колумбия" е отложена.

През 2008 година НАСА  съобщава, че ще ремонтира телескопа през август същата година. В резултат на  ремонта  се  увеличава живота му с 10 години. Монтират се  широкоъгълен обектив и спектрограф , сменят се и  батериите му. Мощността на телескопа е  увеличена 90 пъти в сравнение с началната.

За 15 години работа на околоземна орбита "Хъбъл" е направил: 700 хил. изображения на 22 хил. небесни обекта  - звезди, мъглявини, галактики и планети. Потокът от данни, който генерира ежедневно в процеса на наблюдения, е от порядъка на 15 гигабайта. Общият обем информация , натрупан за цялото време на работа на телескопа, надхвърля 20 терабайта. 

Повече от 3900 астрономи са получили възможност да го използват за наблюдения, като са публикували около 4000 научни статии.

Автор: Албена Иванова