Ако искате да накарате читателите на своя разказ да настръхнат от страх, а все още не можете да намерите подходящия лош герой, Ви предлагаме едно от най-зловещите същества от българската митология:
Караконджул
Името - думата е от турски произход /още - караконджо/ - „нощен, сезонен дявол”, но е навлязла трайно в българската демонология. Някои автори твърдят, че само „кара” е от турската частица, която означава „черен”, а в много селища в Родопите се казва просто „конджур” и конджуровите дни се свързват с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания. Името „караконджо” се използва в българските, македонските, сръбските, но и в някой неславянски народи. В някои райони на Пирин (с.Голешево) „караконджул” се използва за „ледена висулка”.
Външен вид - често е в облика на кон с човешка глава и две ръце или криле (сигурно повлиян от гръцкия Пегас) – може да лети; представян е и като гол човек или човек, покрит с шипове и с рога, понякога и с опашка. Караконджулът може да се превръща на куче, овца, теле или на някакво друго животно. В други описания е същество с едно око и един крак или с едно око на челото (подобно на гръцките граи). В художествената литература (най-често детски приказки) караконджулите са описвани и като дребни същества, които се плашат от светлината; имат много странен телесен цвят, нещо средно между кафяво и тъмножълто, и големи очи.
Къде живее - Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия можел да се засели в тъмни или труднодостъпни места, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята).
Поява и действие - В българските традиции караконджулът най-често е въплътил се дух на мъртвец, който иска да навреди на живите. Живее само през "мръсните дни" - от Бъдни вечер до Йордановден (6 януари). Тези дни се нарича още и „караконджови”, „погани”, „пепелни”, „некръстени” дни, а целият месец януари - "караконджов" месец. Затова е забранено да се излиза навън нощно време след залез слънце до първи петли. Не се правят седенки и сватби. Възрастните не се къпят, защото водата не е осветена. Когато трябва да бъде изкъпано малко дете, във водата трябва да бъде пуснат горящ въглен. Ако се случи да се роди дете през Мръсните дни, жените бързо му ушиват и обличат риза, за да не се превърне в караконждул, защото се смятало, че точно тези деца се превръщат в караконджули след смъртта си. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица), е свързана забраната за полово общуване през този период. Освен това тези деца ще са нещастни и ще бъдат недъгави. Те можели да бъдат излекувани само по магически начин.
Други българските поверия от различни райони:
- Нощем караконджулът броди около местата, където е текла кръвта на закланото за Коледа прасе, облизва я, изяжда изхвърлената навън пепел от огнището и така набира сили да пакости на хората.
- Като голи човеци ходят и мамят хората и ги хвърлят в дълбоките вирове или от високи стени или ги разкъсва между воденичните колела.
- След Бъдни вечер тръгва по улиците, обикаля само по тъмно - щом пропеят първи петли, се изгубва. Напада хората, възсяда ги да го носят по полето, до изгрев слънце. Много често пътникът, язден от караконджул, не знае накъде да тръгне и може да обърка посоките.
В детските народни приказки караконджулът е използван като чудовище, за да се плашат децата. Малките деца били послушни, защото са знаели, че може да ги навести злият караконджул, скрил се под леглото им.
Противодействие - Караконджулът се плаши от слънцето, от кръст и молитва, от икона и тамян.
За да се предпазят от тях, предците ни са извършвали различни магически ритуали. Във всяка къща стопаните закривали вратите, прозорците и отворите на комините с тръни от глог, рисували по стените, по оградите, по вратите кръстове с катран, закачвали слънчогледови пити по стоборите. В някои български села се прави изкуствен караконджул под формата на голям кон, който ходи по къщите, придружен от няколко души музиканти, играе и прави смехории. Целта била истинският караконджул да избяга от селото и да не смее да язди никого. Чесън, зашит в дрехите, помага срещу злите сили. Има традиция и да се вземат още живи въглени от бъдника (дървото от огъня на Бъдни вечер), да се потопят във вода, прекадена на Бъдни вечер, и да се пие тази водя; вярва се, че водата пъди караконджулите.
Ако това не ти е достатъчно – проверявай всеки ден в блога teen.kragozor.com и в сайта Teenproblem.net.
Автор: Александър Ненов
Караконджул
Името - думата е от турски произход /още - караконджо/ - „нощен, сезонен дявол”, но е навлязла трайно в българската демонология. Някои автори твърдят, че само „кара” е от турската частица, която означава „черен”, а в много селища в Родопите се казва просто „конджур” и конджуровите дни се свързват с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания. Името „караконджо” се използва в българските, македонските, сръбските, но и в някой неславянски народи. В някои райони на Пирин (с.Голешево) „караконджул” се използва за „ледена висулка”.
Външен вид - често е в облика на кон с човешка глава и две ръце или криле (сигурно повлиян от гръцкия Пегас) – може да лети; представян е и като гол човек или човек, покрит с шипове и с рога, понякога и с опашка. Караконджулът може да се превръща на куче, овца, теле или на някакво друго животно. В други описания е същество с едно око и един крак или с едно око на челото (подобно на гръцките граи). В художествената литература (най-често детски приказки) караконджулите са описвани и като дребни същества, които се плашат от светлината; имат много странен телесен цвят, нещо средно между кафяво и тъмножълто, и големи очи.
Къде живее - Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия можел да се засели в тъмни или труднодостъпни места, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята).
Поява и действие - В българските традиции караконджулът най-често е въплътил се дух на мъртвец, който иска да навреди на живите. Живее само през "мръсните дни" - от Бъдни вечер до Йордановден (6 януари). Тези дни се нарича още и „караконджови”, „погани”, „пепелни”, „некръстени” дни, а целият месец януари - "караконджов" месец. Затова е забранено да се излиза навън нощно време след залез слънце до първи петли. Не се правят седенки и сватби. Възрастните не се къпят, защото водата не е осветена. Когато трябва да бъде изкъпано малко дете, във водата трябва да бъде пуснат горящ въглен. Ако се случи да се роди дете през Мръсните дни, жените бързо му ушиват и обличат риза, за да не се превърне в караконждул, защото се смятало, че точно тези деца се превръщат в караконджули след смъртта си. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица), е свързана забраната за полово общуване през този период. Освен това тези деца ще са нещастни и ще бъдат недъгави. Те можели да бъдат излекувани само по магически начин.
Други българските поверия от различни райони:
- Нощем караконджулът броди около местата, където е текла кръвта на закланото за Коледа прасе, облизва я, изяжда изхвърлената навън пепел от огнището и така набира сили да пакости на хората.
- Като голи човеци ходят и мамят хората и ги хвърлят в дълбоките вирове или от високи стени или ги разкъсва между воденичните колела.
- След Бъдни вечер тръгва по улиците, обикаля само по тъмно - щом пропеят първи петли, се изгубва. Напада хората, възсяда ги да го носят по полето, до изгрев слънце. Много често пътникът, язден от караконджул, не знае накъде да тръгне и може да обърка посоките.
В детските народни приказки караконджулът е използван като чудовище, за да се плашат децата. Малките деца били послушни, защото са знаели, че може да ги навести злият караконджул, скрил се под леглото им.
Противодействие - Караконджулът се плаши от слънцето, от кръст и молитва, от икона и тамян.
За да се предпазят от тях, предците ни са извършвали различни магически ритуали. Във всяка къща стопаните закривали вратите, прозорците и отворите на комините с тръни от глог, рисували по стените, по оградите, по вратите кръстове с катран, закачвали слънчогледови пити по стоборите. В някои български села се прави изкуствен караконджул под формата на голям кон, който ходи по къщите, придружен от няколко души музиканти, играе и прави смехории. Целта била истинският караконджул да избяга от селото и да не смее да язди никого. Чесън, зашит в дрехите, помага срещу злите сили. Има традиция и да се вземат още живи въглени от бъдника (дървото от огъня на Бъдни вечер), да се потопят във вода, прекадена на Бъдни вечер, и да се пие тази водя; вярва се, че водата пъди караконджулите.
Ако това не ти е достатъчно – проверявай всеки ден в блога teen.kragozor.com и в сайта Teenproblem.net.