Истинското име Радой Ралин е Димитър Стоянов. Той е роден на 22 април 1923 година в Сливен. Той е правнук на Таньо войвода , който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет. Участва във Втората световна война.
Редактор в е списание „Славяни“. През 50-те години , когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници и заедно с Милчо Левиев създава формацията "Джаз фокус".
През 1953 година Радой Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1952–61 Радой Ралин е редактор във в. "Стършел", а по-късно във в. „Литературни новини“, в Студията за игрални филми, в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“.
Редактор е и в изд. „Български писател“ , в Българска кинематография и във в. „Литературен фронт“.
От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 година. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.
За първи път Радой Ралин печата стихотворение през 1931 година в детския в. „Изгрев“ в родния си град , първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939–40 във в. "бургаски фар“.
Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода.В творчеството на Радой Ралин „добро и зло кипят в едно тесто“. Радой Ралин непрекъснато търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с чувство за мярка дори най-делничното в човешкия живот.
Предметният му пластичен стих продължава линията на Атанас Далчев в българската поезия.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции.
Характерна за епиграмното му изкуство е книгата "Люти чушки", изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка.
От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира.
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми — апострофа, афоризма, сатиричната парабола, разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото й богатство с уникалните си думи-хибриди. Афористичността на сатиричното слово, неговата полемична диалогичност са доведени до пределните си възможности. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.