На днешния ден е роден Радой Ралин

Истинското име  Радой Ралин е Димитър Стоянов. Той  е роден на 22 април 1923 година в Сливен. Той е правнук на  Таньо войвода , който е сподвижник на Васил Левски и  приятел на Стефан Караджа.   Завършва гимназия в

Истинското име  Радой Ралин е Димитър Стоянов. Той  е роден на 22 април 1923 година в Сливен. Той е правнук на  Таньо войвода , който е сподвижник на Васил Левски и  приятел на Стефан Караджа.   Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет.  Участва във Втората световна война. 

Редактор в е   списание „Славяни“.  През 50-те години ,  когато в България джазът   се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници и  заедно с Милчо Левиев  създава  формацията "Джаз фокус". 

През 1953 година Радой Ралин  е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър -  първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1952–61  Радой Ралин е редактор във в. "Стършел",   а по-късно  във в. „Литературни новини“,  в Студията за игрални филми,  в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“.

Редактор е и в   изд. „Български писател“ , в Българска кинематография  и  във в. „Литературен фронт“.

От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.

Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 година.  На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София. 

За първи път Радой Ралин  печата стихотворение през 1931 година  в детския в. „Изгрев“ в родния си град , първите му хумористични стихотворения и  анекдоти  са публикувани през 1939–40 във в.  "бургаски  фар“.

Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода.В творчеството на Радой Ралин  „добро и зло кипят в едно тесто“.  Радой Ралин непрекъснато търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с чувство за мярка дори най-делничното в човешкия живот.

Предметният му пластичен стих продължава линията на Атанас Далчев в българската поезия.

Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост,  предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми  активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции.

Характерна за епиграмното му изкуство е книгата "Люти чушки", изгорена  през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка.

От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира.

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми — апострофа, афоризма, сатиричната парабола, разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото  й  богатство с уникалните си думи-хибриди. Афористичността на сатиричното слово, неговата полемична диалогичност са доведени до пределните си възможности. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.

Автор: Албена Иванова