След Освобождението на България българските земи се разделят на две части, които имат право на самостоятелно съществуване. Изграждат се нови държавни институции, но най-важно за бъдещето е изработването на конституционната основа за съществуването им.
Първите стъпки на новата българска държава зависят от Руската империя, извоювала това право с победата си във войната. Инструкциите на император Александър II сочат, че новата държава трябва да се гради върху либерални принципи, съобразени и с българските възрожденски традиции. Императорът иска да утвърди руското влияние в България, която да стане преден пост на бъдещите руски усилия за овладяване на Проливите. Затова трябва да спечели българската интелигенция, силно повлияна от модерните идеи за държава. Като по-подходящ за Княжество България е предложен западноевропейският модел на парламентарна монархия.
Търновската Конституция е създадена в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни западноевропейски университети.
Изработването на българската конституция се възлага на Учредително събрание свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. Първите български депутати са 229, някои се гласуват от населението, а други участват по право или се назначават от руския императорски комисар. Само че първият въпрос, който се дискутира от Учредителното събрание, не е за конституцията, а за необходимостта да се обедини разпокъсаният български народ. Нареченият образно “общонароден” въпрос заплашва работата по конституцията, тъй като част от депутатите отказват да се занимават с друго, преди да бъде решен националният въпрос. Едва след намесата на княз Дондуков-Корсаков Учредителното събрание пристъпва към обсъждане на първата българска конституция.
Предлага се руски конституционен проект, но новите български държавници го приемат само като основа, а възлагат на специална комисия да изработи нов проект за конституция. Първият проект за конституция предвижда силна княжеска власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз, но той предизвиква остри несъгласия. Ожесточената дискусия демонстрира различията между депутатите и очертава контурите на първите български партии – Консервативната и Либералната. Консерваторите мислят, че българският народ все още не е обществено съзрял, за да получи пълното право да управлява страната. Докато либералите вярват, че българският народ вече има политическите умения и може да му се повери властта в държавата.
Либералите се оказват мнозинство в Учредителното събрание, затова първата българска конституция, която се гласува на 16 април 1879 г., отговаря главно на техните виждания. Тя се нарича Търновска не само заради седалището на Учредителното събрание, но и за да се подчертае историческата връзка със старата българска държава и нейната столица.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политически изменения в българското общество след Освобождението. Според нея „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско управление.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.
Търновската конституция провъзгласява широки граждански права – премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък. Гербът е златен коронован лъв на червено поле, знамето е с хоризонтални три цвята – бяло, зелено, червено, а девизът – "Съединението прави силата".
Търновската конституция поставя стабилен фундамент за новата българска държава. Тя следва европейските постижения на конституционната мисъл и практика, като ползва модела на белгийската конституция. Тя осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят.
На 17 април 1879 г. се свиква първото Велико народно събрание за избор на княз. По договореност между великите сили и по предложение на руския цар се избира германският благородник Александър, принц Хесенски, който управлява България като княз Александър I Български /Батенберг/.
Конституционоустановеният ред в Княжество България многократно е потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 година е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закони при фактически суспендирана конституция.
След 9 септември 1944 г. Търновската конституция е отменена частично, а на 4 декември 1947 г. VI-то Велико народно събрание я заменя с комунистическата Конституция на Народна република България.