През нощта на 14 срещу 15 април 1912 година потъва най-големият британски лайнер от клас "Олимпик" - "Титаник".
Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, "Титаник" бил най-големият пътнически параход в света по онова време. По време на първото си плаване от Саутхемптън /Англия/ до Ню Йорк /САЩ/ , параходът се сблъсква с айсберг в 23:40 вечерта на 14 април 1912 година и потъва два часа и четиридесет минути по-късно в 2:20 сутринта на 15 април 1912 г., след като се е разцепил на две части.
Само за 3 часа най-модерният пътнически кораб , обявен предварително за "непотопим", отива да дъното на океана. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Не е установен точният брой на българите, но те са около 45-50 души.Спасените разказват по-късно за гибелта на кораба, трагедията на пътнците и мъжеството на екипажа.
В нощта на фаталната среща на "Титаник" с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото направление за Бостън с 6000-тонния кораб "Калифорния". Вечерта на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до сутринта. Понеже знае за рейса на "Титаник" и, че той се намира в същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на "Титаник" за опасните ледени блокове по радиото в 23:00 часа на 14 април. Тъй като съобщението не е носило специален гриф за опасност, радистът на Титаник не е съобщил за него на капитана. Радистът на "Калифорния" пък изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло.
Още същата вечер двамата наблюдатели на Титаник съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 метра. Температурата на въздуха е била около -10 градуса по Целзий. Първият офицер се намира на мостика и дава командата: "Ляво на борд, машини пълен назад!", но вече е твърде късно, за да се предотврати удара с айсберга - ледената скала разпаря корпуса откъм носа. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения са били наводнени, корабът е можел да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение. Конструкторът на "Титаник" Томас Андрюс веднага прави необходимите изчисления, от които става ясно, че корабът ще потъне!
Когато от "Титаник" пускат първата спасителна лодка с пътници, капитанът е относително спокоен - близо до тях се виждат светлините на друг кораб. Той дори нарежда на лодката да отиде и да се върне за още пътници. Никой не се съмнява, че това е "Калифорния". Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от "Титаник". В един момент светлините му изгасват и той се стопява в тъмнината.
"Титаник" потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 705 души, които са прибрани на кораба "Карпатия".
След потъването на лайнера започва разследване. Всички са уверени, че корабът, намиращ се в близост до "Титаник" по време на инцидента, е бил командваният от капитан Стенли Лорд. "Калифорния". Капитанът не може да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито по време на следствието, проведено в Лондон.
Не е взето предвид, че капитанът не е видял ракетите, защото се е намирал на 20 мили от мястото на катастрофата, а радистът му не е чул никакви сигнали за бедствие. Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 година, когато, вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен.
Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85-годишна възраст. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 година, когато е бил капитан на промишления кораб "Самсун". Това е корабът, наблюдаван на 4-5 мили от "Титаник" и който след първите ракети, загасил светлините си и изчезнал. Причината е, че "Самсун" ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколкостотин убити животни.
Ракетите на "Титаник" капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. "Самсун" бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия , научили за корабокрушението на "Титаник". Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали...
Десетилетия наред се смята, че айсбергът като нож е разрязъл обшивката на "Титаник". Приема се, че пробойната е дълга 90 метра и широка 2 метра. Но тази пробойна са видели само двама души на Титаник: Едуард Смит и конструкторът Томас Андрюс. Но и двамата загиват на кораба ...
През лятото на 1985 година Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от още двама души достига останките от "Титаник" на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата "Алвин" и фоторобота "Джейсън Джуниър", привързан към "Алвин". Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки, че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само пропуквания в местата на нитовете. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга.
В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на "Титаник", са били много некачествени. Качествен нит без проблеми би издържал на натиск над 1000 KN, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 KN.
При потъването на "Титаник" сред намиращите се на борда 2228 души е имало поне 50 българи. Болезненият спомен за тяхната трагедия е жив и до днес у потомците им в страната.
Според изплатените от "Лойд" обезщетения загиналите при катастрофата българи са 38. Някои изследователи обаче смятат, че броят на жертвите е по-голям. Така например ,върху паметника на загиналите от село Гумощник край град Троян са издълбани имена на 8 местни жители, за които се твърди, че не фигурират в списъците на "Лойд". Предполага се, че спасилите се българи са към 15, като повечето от тях остават завинаги в Америка.
И едните, и другите имат живи потомци и роднини в някои села от Тетевенско, Троянско, Луковитско и Плевенско.