Слузта, изпълваща Биг Брадър, започна да прелива и да вмирисва и други предавания в Нова телевизия.  Положението става наистина абсурдно при намесата и на шоуто „Цената на истината”. Не разбирам как така може да се извлече някаква реална и полезна информация от това шоу. Според мен в него са нарушени основни принципи, гарантиращи поне минимална достоверност. В „Цената на истината” на участниците от „Биг Брадър Фемили” са задавани въпроси по лични теми. Истинността на отговорите е проверявана от компютър – детектор на лъжата / полиграф /. Естествено зрителите са привличани чрез непогрешимостта и безпристрастността на машината. Само че, достоверността е функция най-вече от връзката между изследвания проблем /тема/, използвания метод на изследване и обективното тълкуване на резултатите. Няма начин да се разбере истината около някакъв проблем свързан с интимни човешки взаимоотношения и дълбоки чувства, само посредством допитване. Такъв тип проблеми се наричат формулативни. При тях е задължително първо да се навлезе в по - голяма дълбочина и да се осмисли контекста, в който те са възникнали и са се развили. Необходимо е и по – добро познаване на историята на проблема и на личностите на въвлечените в него лица. Разглежданите, например, отношения между Ванеса, Светлин и Цветелин са много лични и противоречиви. Така е при всички любовни взаимоотношения. Затова тук се налага друг тип методи за събиране на достатъчно информация. Такива методи в случая биха могли да бъдат наблюдение, в достатъчно дълъг период от време, анализ на групови дискусии, разговори с различни хора, анализ на вече съществуваща информация по проблема и т.н.. Това ще ни позволи да направим един по – реалистична оценка на ситуацията около Светлин, Ванеса и Цветелин. Чак след това можем да пристъпим към така наречените дескриптивни методи, опиращи се на събиране на информация по статистически начин, чрез допитване и обобщаване на отговорите. Така евентуално ще можем леко да прецизираме информацията. В „Цената на истината”, Ванеса и Светлин бяха принудени да дадат някаква статистическа и математически вярна информация, по абстрактни и лични теми. Нещо повече, те бяха ограничени само в така наречените дихотомни въпроси – въпроси с отговори само „Да и „Не”. Всичко това прави абсолютно невалидни и даже безсмислени получените резултати и направените изводи. Наличието на компютър, детектор на лъжата, в тази ситуация гарантира недостоверност на информацията..Независимо от всичко това интимният свят на Ванеса стана много обсъждана тема. Хора, които въобще не я познават вече си позволяват да морализаторстват и да и дават оценки. Всеки с има мнение разбира се, но според мен да даваш категорични оценки за човек, когото не познаваш, е страшно лицемерно. Всички са се вторачили в този детектор на лъжата като в някаква панацея. Това ми напомня на книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия”, в която според суперкомпютъра "Дълбока мисъл", смисълът на живота и вселената е четиридесет и две. И какво от това?

Друг лигав аспект на манията по Биг Брадър и Цената на истината са неспирните коментари от всякакви хора, имащи необходимостта да се изявяват като морални стожери. Те коментира с апломб и дават оценки. Те са Страшният съд! Позволяват си да коментират лични и индивидуални чувства и взаимоотношения, от които нямат представа. Може да имат опит, но никога не могат да погледнат през очите на друг човек. Въпреки това те анализираха и категоризираха Ванеса по всякакъв начин, без въобще да я познават. И го направиха с чувство на изпълнен дълг. 
Автор: