Георги Минчев е един от най-големите български рок и поп музиканти.
По това време Жоро Минчев пее дует с Бисер Киров, солистит е на "Студио 5” и свири заедно с рокбандата “Бъндарaците”, която се приема за първата българска рокгрупа. Основават я братята Димитър “Бъндарака” и Иван “Вачо” Милеви, като в състава са още съученикът на Вачо, Кирил Маричков, и приятелят му Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песни на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. През 1966 година “Бъндарaците” се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена “Щурците”.
Като студент през 1967 година Георги Минчев е удостоен с голямата награда на конкурса “Златния Орфей”. Песента, с която печели е обявена за Мелодия на годината "67 и отдавна се приема за evergreen – “Бяла тишина”.
Автор на песента е Борис Карадимчев, а акомпаниментът е на “Щурците”. В края на 60-те по радиата в страна зазвувачат и песните „Снегът на спомена“ и “Сребърни ята" в изпълнение на Гошо Минчев, които също биват обявени за хитове. През 1968-69 година той свири заедно с момчетата от група “Сребърни гривни”, създадена през 1964. Първоначално в репертоара на групата се включват предимно кавъри на британската група The Shadows. Постепенно групата се ориентира към обработки на известни фолклорни песни, с които постига широка популярност на музикалните фестивали у нас и в чужбина. Сред най-известните изпълнения на Георги Минчев от този период са “Вечерай, Радо”, “Пусто лудо и младо”, “Ела се вие, превива”, “Проксима”.
В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино и телевизионна режисура в IAD Брюксел. Записва много песни и на френски език. След дипломирането си през 1977 година музикантът се заема с журналистика и между 1980-82 г. води радиопредаването “Песни на седмицата" по “Радио София”. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” през 1982-84 година и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ.
В края на 80-те Георги Минчев най-сетне успява да издаде дебютния си албум - "Българският рок". Сред парчетата в него са "Урок по рок", "Почти полунощ", "Есен в Созопол", "Какви времена", които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума - "Рокендрол ветерани" от 1989, "Равносметка" от 1995, "BG рок" от 1995 и "Бяла тишина" от 1997. През 1991 година с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни”, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата "Полезни изкопаеми". Особено нашумява с песента „Блажени години“, която е кавър на американска кънтри-мелодия.
След дълга и мъчителна борба с рака, Георги Минчев си отиде от този свят на 18 февруари 2001 година. Четири години по-късно излезе негов посмъртен албум. Той съдържа едва 18 от неговите песни, сред които "Бяла тишина", "Блажени години", "Равносметка", "Рокендрол в събота", "Гадже бонбон", "Купонът тече", "Стар, избелял албум". Някои от тях са по-стари парчета, а други - от демократичните времена, които Жоро прие с голям ентусиазъм.
Китарата си музикантът завещава на своя приятел, рокаджията от зората на промените, Васко Кръпката, който прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Той е сред основните организатори на ежегодното музикално събитие посветено на Георги Минчев “Цвете за Гошо”, което се състои около Гергьовден.
Със смъртта на Георги Минчев българската рокмузика завинаги загуби един от най-великите си творци. Певецът беше сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след промените от 1989 година застана начело на българската интелигенция и бе наречен "Бард на българската демокрация"
Автор: Албена Иванова
Роден е в София на 9 април 1943 година. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Соловите му изпълнения датират от началото на 60-те години.
По това време Жоро Минчев пее дует с Бисер Киров, солистит е на "Студио 5” и свири заедно с рокбандата “Бъндарaците”, която се приема за първата българска рокгрупа. Основават я братята Димитър “Бъндарака” и Иван “Вачо” Милеви, като в състава са още съученикът на Вачо, Кирил Маричков, и приятелят му Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песни на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. През 1966 година “Бъндарaците” се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена “Щурците”.
Като студент през 1967 година Георги Минчев е удостоен с голямата награда на конкурса “Златния Орфей”. Песента, с която печели е обявена за Мелодия на годината "67 и отдавна се приема за evergreen – “Бяла тишина”.
Автор на песента е Борис Карадимчев, а акомпаниментът е на “Щурците”. В края на 60-те по радиата в страна зазвувачат и песните „Снегът на спомена“ и “Сребърни ята" в изпълнение на Гошо Минчев, които също биват обявени за хитове. През 1968-69 година той свири заедно с момчетата от група “Сребърни гривни”, създадена през 1964. Първоначално в репертоара на групата се включват предимно кавъри на британската група The Shadows. Постепенно групата се ориентира към обработки на известни фолклорни песни, с които постига широка популярност на музикалните фестивали у нас и в чужбина. Сред най-известните изпълнения на Георги Минчев от този период са “Вечерай, Радо”, “Пусто лудо и младо”, “Ела се вие, превива”, “Проксима”.
В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино и телевизионна режисура в IAD Брюксел. Записва много песни и на френски език. След дипломирането си през 1977 година музикантът се заема с журналистика и между 1980-82 г. води радиопредаването “Песни на седмицата" по “Радио София”. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” през 1982-84 година и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ.
В края на 80-те Георги Минчев най-сетне успява да издаде дебютния си албум - "Българският рок". Сред парчетата в него са "Урок по рок", "Почти полунощ", "Есен в Созопол", "Какви времена", които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума - "Рокендрол ветерани" от 1989, "Равносметка" от 1995, "BG рок" от 1995 и "Бяла тишина" от 1997. През 1991 година с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни”, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата "Полезни изкопаеми". Особено нашумява с песента „Блажени години“, която е кавър на американска кънтри-мелодия.
След дълга и мъчителна борба с рака, Георги Минчев си отиде от този свят на 18 февруари 2001 година. Четири години по-късно излезе негов посмъртен албум. Той съдържа едва 18 от неговите песни, сред които "Бяла тишина", "Блажени години", "Равносметка", "Рокендрол в събота", "Гадже бонбон", "Купонът тече", "Стар, избелял албум". Някои от тях са по-стари парчета, а други - от демократичните времена, които Жоро прие с голям ентусиазъм.
Китарата си музикантът завещава на своя приятел, рокаджията от зората на промените, Васко Кръпката, който прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Той е сред основните организатори на ежегодното музикално събитие посветено на Георги Минчев “Цвете за Гошо”, което се състои около Гергьовден.
Със смъртта на Георги Минчев българската рокмузика завинаги загуби един от най-великите си творци. Певецът беше сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след промените от 1989 година застана начело на българската интелигенция и бе наречен "Бард на българската демокрация"