Моралният кодекс на всяко общество се оформя от съвкупността от неприемливи или забранени неща. Моралният кодекс е основата на възпитанието, което даваме на децата си.
Всички се въздържат да правят едно или друго в различни ситуации. Задръжките са напълно естествено нещо. Те могат да паднат съзнателно или несъзнателно.
Има доста причини за липса на задръжки в поведението.
Понякога силните емоции замъгляват съзнанието . При бурна неочаквана радост или тъга, ние можем да си позволим прегръдки и телесен контакт с не толкова добре познати хора.
Понякога пък може да сме агресивни към хора, към които, по принцип, се въздържаме да го правим. Обикновено после съжаляваме. Това може да се случи дори и на най-сдържаните.
Най-често загуба на задръжките става под влиянието на алкохола. Стеснителните стават нахални, а наглите- брутални. Всички могат да изпаднат в такова състояние. Ако човек разчита на подобни вещества за преодоляване на бариерите, то значи, че има проблем с психиката и е необходимо да се консултира с психолог.
Задръжките падат и при, така наречения, "физиологичен афект". Това е краткотрайно състояние на стеснено съзнание. Тогава действията се извършват без размисъл и подготовка, без да се съблюдават никакви морални и законови норми. Обикновено причината е силна опасност или тежка обида и понякога противодействието е абсолютно несъразмерно с размера на предизвикателството. Това става, в случай, когато един човек, например, е обиждан цял живот, в определен момент и най-дребната обида може да отприщи голяма агресия, дори и физическа.
Психическите заболявания също са причина да падане на задръжките. Тогава заради болестта има липса на връзка с действителността, съществува деформирано възприятие към заобикалящия свят. Такова заболяване е, например, шизофренията. Само по падането на някои сексуални и други поведенчески задръжки, може да се прецени, че човек навлиза в тежка фаза и е необходимо лечение от психиатър.
Много често фамилиарнеченето и невъздържаността са плод на лошо възпитание. Не е нужно да бъдем пуритани, но има основни изисквания, които трябва да се спазват, за да можем да общуваме пълноценно.
Автор: Албена Иванова
Всички се въздържат да правят едно или друго в различни ситуации. Задръжките са напълно естествено нещо. Те могат да паднат съзнателно или несъзнателно.
Има доста причини за липса на задръжки в поведението.
Понякога силните емоции замъгляват съзнанието . При бурна неочаквана радост или тъга, ние можем да си позволим прегръдки и телесен контакт с не толкова добре познати хора.
Понякога пък може да сме агресивни към хора, към които, по принцип, се въздържаме да го правим. Обикновено после съжаляваме. Това може да се случи дори и на най-сдържаните.
Най-често загуба на задръжките става под влиянието на алкохола. Стеснителните стават нахални, а наглите- брутални. Всички могат да изпаднат в такова състояние. Ако човек разчита на подобни вещества за преодоляване на бариерите, то значи, че има проблем с психиката и е необходимо да се консултира с психолог.
Задръжките падат и при, така наречения, "физиологичен афект". Това е краткотрайно състояние на стеснено съзнание. Тогава действията се извършват без размисъл и подготовка, без да се съблюдават никакви морални и законови норми. Обикновено причината е силна опасност или тежка обида и понякога противодействието е абсолютно несъразмерно с размера на предизвикателството. Това става, в случай, когато един човек, например, е обиждан цял живот, в определен момент и най-дребната обида може да отприщи голяма агресия, дори и физическа.
Психическите заболявания също са причина да падане на задръжките. Тогава заради болестта има липса на връзка с действителността, съществува деформирано възприятие към заобикалящия свят. Такова заболяване е, например, шизофренията. Само по падането на някои сексуални и други поведенчески задръжки, може да се прецени, че човек навлиза в тежка фаза и е необходимо лечение от психиатър.
Много често фамилиарнеченето и невъздържаността са плод на лошо възпитание. Не е нужно да бъдем пуритани, но има основни изисквания, които трябва да се спазват, за да можем да общуваме пълноценно.