Една от най-големите загадки на Америка е тайнственият пациент ХМ. През своя 82-годишен живот, той повече от половин век прекарал в закрити клиники и лаборатории. при това бил практически здрав.
Хенри Молейсон е роден на 26 февруари 1926 година. На 9-годишна възраст бил блъснат
от велосипед. От удара момчето загубило съзнание. Когато дошло в съзнание, родителите му не го завели на лекар, нямал нищо счупено, нямал и оплаквания.
по-късно обаче Хенри започнал да се оплаква то силни главоболия и отвреме навреме получавал припадъци. прекарал годни по болници, Бил преглеждат от най-добрите специалисти, но нищо не могло да го отърве от страшните главоболия и припадъците.
Тогава, на 27-годишна възраст, Хенри се решава на сложна операция на главния мозък. По онова време тези операции се смятали за експериментални. Лекарят, който го оперирал се справил блестящо и главоболията и припадъците изчезнали. Единият проблем бил отстранен, но се появил друг - синдром, който невропатолозите наричали дълбока амнезия. Хенри изгубил възможността да запомня каквото и да било - окончателно и безвъзвратно.
Той помнел само неща, които са се случили преди операцията.До смъртта си той твърдял, че е на 27 години. Можел да каже името си, имената на родителите си, можел да разкаже най-важните събития в историята на страната, но всичко, което се случило след операцията се изтрило от паметта му.
Амнезията не повредила интелекта и характера му. Но след операцията всеки образ или явление можели да се задържат в главата му не повече от10 минути, след това всичко изчезвало...Интересно било, че всичко свързан с моториката се било запазило. Той можел като дете свири на китара и след операцията също свирел. но всичко песни, които се опитвал да научи след интервенцията, запомнял само за няколко минути.
Същото се отнася и за топографската му памет. Хенри можел да начертае план на къщата на родителите си, където живеел, скица на болницата , в която влязъл за операцията. Но след хирургичната намеса не можел да се върне от манипулационната до стаята си, не можел да си спомни пътя....
Сутрин Хенри за първи път виждал изгрева, а вечер - залеза. За първи път виждал дъжда, птиците, снега и дъгата. Всяка сутрин се запознавал със сестрите и лекарите.
Ясно е, че такъв пациент не би могъл да живее в нормално лечебно заведение, още повече пък у дома. Докато били живи родителите му, те се опитали всячески да го научат да води елементарно домакинство, но той не можел да запомни най-елементарни неща - къде се намира тоалетната, къде се изхвърля боклукът и други подобни.
Науката не познавала човек с такова заболяване. В течение на много години Хенри бил най-важният пациент в американските институти за изследване на мозъка и с него провеждали стотици експерименти.
Основните изследвания се състояли, когато Хенри Молейсон починал на 2 декември 2008 година. Днес неговият мозък се пази в лабораторията на Калифорнийския университет в Сан Диего. А името на тайнствения пациент ХМ беше наскоро огласено.
Оказва се, че мозъкът на Хенри Молейсон се пази в специален хладилник, където се поддържа постоянна температура и влажност. Хладилникът е като огнеупорен сейф -
сигурно опазен от всякакви природни бедствия. Операцията по изучаването на мозъка на Хенри била предавана пряко по интернет. В началото мозъкът бил размразен, а след това, в продължение на три дни специален инструмент снемал слой след слой от него, като фотографирал всеки разрез. Били разкрити интересни факти. Оказало се, че по време на операцията на средния слепоочен дял, хирургът е отстранил около пет сантиметра от мозъка. Предстои да бъде уточнено дали той е отстранил онази част, която отговаря за спомените. Всяка секунда в нашия мозък се добавя нова информация, ние като че ли добавяме слоеве един върху друг, от което нашата памет става все "по-дебела", а Хенри не можел да го прави и в това се състоял неговият феномен.
Предстои да разберем.
Автор: Албена Иванова
Хенри Молейсон е роден на 26 февруари 1926 година. На 9-годишна възраст бил блъснат
от велосипед. От удара момчето загубило съзнание. Когато дошло в съзнание, родителите му не го завели на лекар, нямал нищо счупено, нямал и оплаквания.
по-късно обаче Хенри започнал да се оплаква то силни главоболия и отвреме навреме получавал припадъци. прекарал годни по болници, Бил преглеждат от най-добрите специалисти, но нищо не могло да го отърве от страшните главоболия и припадъците.
Тогава, на 27-годишна възраст, Хенри се решава на сложна операция на главния мозък. По онова време тези операции се смятали за експериментални. Лекарят, който го оперирал се справил блестящо и главоболията и припадъците изчезнали. Единият проблем бил отстранен, но се появил друг - синдром, който невропатолозите наричали дълбока амнезия. Хенри изгубил възможността да запомня каквото и да било - окончателно и безвъзвратно.
Той помнел само неща, които са се случили преди операцията.До смъртта си той твърдял, че е на 27 години. Можел да каже името си, имената на родителите си, можел да разкаже най-важните събития в историята на страната, но всичко, което се случило след операцията се изтрило от паметта му.
Амнезията не повредила интелекта и характера му. Но след операцията всеки образ или явление можели да се задържат в главата му не повече от10 минути, след това всичко изчезвало...Интересно било, че всичко свързан с моториката се било запазило. Той можел като дете свири на китара и след операцията също свирел. но всичко песни, които се опитвал да научи след интервенцията, запомнял само за няколко минути.
Същото се отнася и за топографската му памет. Хенри можел да начертае план на къщата на родителите си, където живеел, скица на болницата , в която влязъл за операцията. Но след хирургичната намеса не можел да се върне от манипулационната до стаята си, не можел да си спомни пътя....
Сутрин Хенри за първи път виждал изгрева, а вечер - залеза. За първи път виждал дъжда, птиците, снега и дъгата. Всяка сутрин се запознавал със сестрите и лекарите.
Ясно е, че такъв пациент не би могъл да живее в нормално лечебно заведение, още повече пък у дома. Докато били живи родителите му, те се опитали всячески да го научат да води елементарно домакинство, но той не можел да запомни най-елементарни неща - къде се намира тоалетната, къде се изхвърля боклукът и други подобни.
Науката не познавала човек с такова заболяване. В течение на много години Хенри бил най-важният пациент в американските институти за изследване на мозъка и с него провеждали стотици експерименти.
Основните изследвания се състояли, когато Хенри Молейсон починал на 2 декември 2008 година. Днес неговият мозък се пази в лабораторията на Калифорнийския университет в Сан Диего. А името на тайнствения пациент ХМ беше наскоро огласено.
Оказва се, че мозъкът на Хенри Молейсон се пази в специален хладилник, където се поддържа постоянна температура и влажност. Хладилникът е като огнеупорен сейф -
сигурно опазен от всякакви природни бедствия. Операцията по изучаването на мозъка на Хенри била предавана пряко по интернет. В началото мозъкът бил размразен, а след това, в продължение на три дни специален инструмент снемал слой след слой от него, като фотографирал всеки разрез. Били разкрити интересни факти. Оказало се, че по време на операцията на средния слепоочен дял, хирургът е отстранил около пет сантиметра от мозъка. Предстои да бъде уточнено дали той е отстранил онази част, която отговаря за спомените. Всяка секунда в нашия мозък се добавя нова информация, ние като че ли добавяме слоеве един върху друг, от което нашата памет става все "по-дебела", а Хенри не можел да го прави и в това се състоял неговият феномен.
Предстои да разберем.