Войтила е роден на 18 май 1920 година във Вадовице, Полша. Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учел сина си вкъщи.
Карол Войтила е наричан от другите „Голаджията“, защото играе център-нападател в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи.Отначало той искал да се занимава с театър и литература. Войтила знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич.
След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в в Краков заедно с баща си. По-късно Войтила учи в Ягелонския университет. Там изследва средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи , учи руски, църковнославянски и латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра.Войтила е бегач на дълги разстояния и много добър скиор.
По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е много тежка. Въпреки това Войтила продължава да чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежи са разделени на четири групи от по 15, сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност. Тогава Карол Войтила пише пиесите Йов и Давид и превежда от гръцки.
На 29 февруари 1944 г. Войтила е блъснат от камион след две дванайсетчасови смени в каменната кариера. Закаран е в болница и се възстановява там около две седмици.
Когато настъпва краят на войната , Войтила подновява курсовете си във факултета по теология на Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.
През лятото на 1847 г, Войтила изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Фанция, белгия и Холандия, а на 19 юли 1948 защитава доктората си по теология, като темата е „Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни“.
Карол Войтила е викарий на различни енории в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 година, когато продължава изучаването на философия и теология. На 3 декември 1953 година той защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет Люблин. По-късно става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.На 4 юли 1958 година папа Пий XII назначава Карол Войтила за помощник-епископ. На 28 септември той е ръкоположен за епископ във Вавелската катедрала, Краков. Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. Войтила е вече кардинал.
От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 година, Папа Йоан Павел II е направил 102 папски посещения извън Ватикана и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии. Написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Папа Йоан Павел II е публикувал и две книги – „Прекрачване на прага на надеждата“ и „Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник“.От 1978 г. до смъртта си Светият отец е председателствал 1 синода на епископите – 6 редовни, един извънреден и 8 специални. Никой друг папа не е събирал толкова много хора – на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци.
Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. папа Йоан-Павел II посещава и България.
Оказаната подкрепа на дисидентите от бившия социалистически блок, и по-специално на полския синдикат Солидарност и на Лех Валенса, има важна роля за събарянето на комунистическите режими в Източна Европа в края на 80-те години на миналия век.Папа Йоан-Павел II умира на 2 април 2005 година.