На 29 март 1974 година космическият апарат Маринър 10 се приближава до Меркурий

Част от американската програма  на НАСА  Маринър е и непилотираният космически апарат Маринър 10.Той е изстрелян  на 3 ноември 1973 година. Целта  на полета е изследването на планетите Меркурий и Венера. /Маринър 11 и 12 са обо

Част от американската програма  на НАСА  Маринър е и непилотираният космически апарат Маринър 10.Той е изстрелян  на 3 ноември 1973 година. Целта  на полета е изследването на планетите Меркурий и Венера. /Маринър 11 и 12 са обозначени  като Вояджър 1 и 2/.

Това е първият космически апарат, който използва маневрата гравитационно подпомагане,  като използва Венера, за да промени траекторията на полета и да снижи перихелия  си до орбитата на Меркурий. Тази маневра поставя сондата в орбита, която многократно го среща с Меркурий.  Освен това Маринър 10 използва радиационното налягане върху слънчевите панели, за да контролира височината си.

През първата седмица на полета, камерите на космичесия апарат са изпробвани като предават 5 сесии снимки  на Земята и 6 на Луната. Тогава е заснет и северният полюс на Луната, който дотогава  не бил изследван. Така се получава информация за  по-цялостно картографиране на Луната и създаването на Лунната контролна мрежа.

Маринър 10  минава покрай Венера на 5 февруари 1974 година на най-близко разстояние 5768 км. Апаратът заснема облаците над планетата  и прави други атмосферни проучвания.  На снимките се виждат много подробности от облаците.

Предаденаи са около 3000 снимки на планетата във видимия и ултравиолетовия спектър с максимална разделителна способност. Те показват, че атмосферата на Внера е в постоянно движение. С помощта на апарата се определя масата на планетата, която се оказва много по-малка от предполагаемата и се потвърждава отсъствието на магнитно поле на Венера.

Първото преминаване покрай Меркурий на Маринър 10 е направено на 29 март 1974 година, при разстояние от планетата 703 км. След това апаратът прави една обиколка около Слънцето /докато в това време планетата извършва две/ и минава отново близо до Меркурий на 21 септември на разстояние 48 069 км. Третото, последно и най-близко прелитане покрай  планетата Меркурий е на 16 марат 1975 година и е на разстояние само 327 км.

След последната, маневра горивото на апарата е почти изчерпано и Маринър 10 започва обиколка около Слънцето.  Изчерпването на запасите от азот са отбелязани със  започвнето на непрограмирана маневра. Веднага  са изпратени команди за спиране на функцията на предавателя и радиосигналите от апарата и връзката със Земята е прекъсната.

Сега Маринър 10  верояно още обикаля около Слънцето, но апаратурата му вероятно е повредена от слънчевата радиация.

По време на първото преминаване покрай Венера, Маринър 10 заснема движение на облаци в атмосферата и засича много слабо магнитно поле.

При трикратното преминаване на апарата покрай Меркурий   една и съща стърана на планетата е огрявана от Слънцето при всяко преминаване. Това позволява да се регистрират 40-45 процента от повъхрността, на общо 2800 снимки. На тях  се вижда, че повърхността на Меркурий е осеяна  с многобройни кратери, подобно на Луната. Тези снимки са от голямо значение, тъй като Меркурий не може да бъде наблюдаван чрез телескоп  от разстояние. Заснети са по-голямата част от районите Бетовен, Кайпер, Микеланджело, Толстой и Дискавъри, половината  от Бах  и Виктория и  малки части от други.

С помощта на космическия апарат е установено, че Меркурий има оскъдна атмосфера, която се състои предимно от хелий, магнитно поле, както и богато на желязо планетарно ядро. Предполага се, че нощната температура на планетата достига до около минус 183 градуса, а максималната дневна  е 187 градуса по Целзий. Автор: Албена Иванова