Юрий Венелин е един от големите украински и руски учени в областта на историята, фолклористиката, етнографията и българистика. Той е роден на 22 септември 1802 година в украинското село Велика Тибава, което днес се намира на територията на Унгария.
Този ерудиран учен произхожда от обикновено свещеническо семейство. Неговото истинско име е Георги Хуца. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. Така Георги Хуца Венелович става Юрий Иванович Венелин. Под това ново име бележитият учен остава в историята.
В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. младият Венелин се записва като студент в Лвовския университет. Още същата зима той посещава лекции в унгарския град Сегедин. След престоя си в тогавашна Австро-Унгария Юрий Венелин заминава за Кишинев. Там той извършва задълбочено изследване на фолклора и традициите на бърлгарските преселници в Молдова.
След Лвов, той продължава своето образование в Московския университет, където следва медицина. Въпреки това неговите трайни интереси в областта на българския фолклор и етнография не престават.
През 1824 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, които слагат началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно "Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите “. Тази негова книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
Един от големите български възрожденци, който е бил повлиян от труда на Венелин, е габровецът Васил Априлов. Те се срещат през 1836 г. в Одеса. Там самият Юрий Иванович убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор.
Няколко години преди това Венелин , в качеството си на преподавател в Московския университети и като член на Руската академия в Санкт-Петербург, е командирован в България. Посещава и селища, които днес са извън пределите на съвременната българска държава. Тази негова обиколка продължава година и половина. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.
За съжаление, неговият творчески и житейски път е прекъснат от преждевременната му смърт. В началото на 1839 година той заболява сериозно и на 26 март същата година умира в Москва. Юрий Венелин е погребан в Даниловия манастир. До гроба на големия фолклорист и етнограф се намира гробът на Гогол.
Самият факт, че е погребан до големия руски писател, показва почитта на руската интелигенция към младия учен. Чрез своите трудове той променя мнението на руснаците за нас, българите, и в същотото време дава тласък на новосформираната българска просвета и култура.