Чудомир е псевдоним на писателя-хуморист и художник Димитър Чорбаджийски. Той е роден на 20 март 1890 година.
До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Още в юношеските си години получава своя прякор "Чудомир", който по-късно използва и като псевдоним.
Участва в Балканската и Първата световна война, а през 1921-ва се жени за своята колежка - художничката Мара Нонова. В периода 1920–1933 г. писателят работи като гимназиален учител в Казанлък, а през 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж.
До смъртта си Чудомир е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. През 1965 година получава званието "Заслужил деятел на изкуството", а на 23 май 1967 - става "Народен деятел на културата".
Късите хумористични разкази, жанрово близки до анекдота и фейлетона, имат изключителна популярност, която ги приближава по функции до народната масова култура. Героите на Чудомир - провинциални чудаци и зевзеци, дребни чиновници, еснафи, селяни, са обрисувани с изобразителна непосредственост. С хапливо-фамилиарното си опако волнодумство те бранят своята свобода и индивидуалност от безпаметния, безстрастен автоматизъм на лъжецивилизацията. Смехът на Чудомир има своите корени в патриархалния български демократизъм. Но той не остава само при провинциално-битовото жизнелюбие, при "хумореската", а се превръща в ритуал, в езически празник за тялото и душата. Писателят сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби.
Освен като писател, Чудомир се изявява като художник- той е автор на повече от 1000 рисунки и акварели. В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той прави своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника "Зора", към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика.
Най-известните си произведения в изобразителното изкуство Чудомир създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена "Нашенци" и включва предимно негови акварели, но също и други картини.
Чудоимир се изявява също така и като изследовател краевед, той има принос за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник "Казанлъшка искра".
Писателят умира на 26 декември 1967 г. в София. Победен от коварния рак, той се самоубива в Правителствена болница.
Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го, по негово желание, в градинката пред къщата му.