Всеки  човек си прави различни планове за това - какво ще прави, когато стане на 18. Чувал съм всевъзможни идеи като например: "Ще се изнеса от нас на някое таванче, което ще наема и ще си правя купони всеки ден". Или пък: "Ще си купя малка и евтина количка, за да си бръмча из цяла България, ще се прибирам когато си искам, ще пия колкото си искам,  в най-общия смисъл ще правя каквото си искам".

От момента, в който си мечтаем да станем на 18, до момента, в който навършим 18, има само няколко години. Да, те не минават толкова бързо или поне така ни се струва, но истината е, че периодът е толкава кратък, че реалном когато навършим 18, нищо не се случва. Единият ден сме на 17, а на другият на 18 и всичко е по старому. Отново се съобразяваме с родителите си, планът за таванчето и количката отпадат, защото все още нямате пари и се отлагат за след 1-2 години,  можем да се наливаме с алкохол колкото искаме,  като че ли и преди не сме го правили.

Дори нещата са станали по-лоши... за всички глупости, които правим на 18 можем да носим наказателна отговорност, да ни арестуват, да ни съдят и изведнъж вместо да правим, каквото си искаме, се оказва, че имаме с пъти повече отговорности, задължения и редица фактори, които контролират живота ни, а до преди един ден не е било така.

За това - не правете планове за "когато станете на 18".

"Блажен е този, който не очаква нищо, защото никога няма да бъде разочарован"  - Джонатан Суифт
Автор: Александър Ненов