Феба е естествен спътник на Сатурн. Открит е от Уилям Хенри Пикерин на 17 март 1899 година благодарение на фотографски плаки.  Феба е първият спътник открит с помощта на фотографския метод.

Спътникът носи името на титанидата от древногръцката митология Феба. Другото име на спътника е Сатурн 9. Международният астрономически съюз  постановява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.

В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния спътник на Сатурн, докато през 2000 г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекти  на далечна орбита. Феба е почти 4 пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешен  съсед със значителна маса Япет  и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита. Спътниците по-близо до Сатурн от Япет се намират на орбити с ниска инклинация спрямо екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.

Феба е почти сферичен на форма и има диаметър от 220 километра, около 1/15 от диаметъра на Луната.  Спътникът се върти около собствената си ос приблизително за девет часа и извършва едно завъртане около Сатурн за 18 месеца.

Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система.  Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които достига 16 км  дълбочина. Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн С-клас астероид  богат на въглеводороди.  Снимките направени от Касини Хюйгенс  обаче показват значително вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 метра под повърхността. На повърхостта е открит и замръзнал въглероден диоксид , нетипичен за астероидите. Съдържанието на скали е около 50 процента за  разлика от типичните 35 процента за повечето от вътрешните спътници. Учените считат, че Феба е прихванат Кентавър  като това го прави първият такъв изследван обект.

Апаратът Вояджър 2 посети Феба през септември 1981  г. и премина на разстояние от 2,2 милиона километра. Значителното разстояние  обаче не позволи извличането на значително количество информация от снимките. Касини-Хюйгенс  обаче се сближи само на 2068 километра от спътника на 11 юни 2004 година  и засне множество снимки с висока разделителна способност.
Автор: Албена Иванова