През 1927 година Вела Ушева е изгряваща звезда в Народния театър. Тя е учила в Берлин и е израснала в триетажна къща в центъра на София. Майка й - Елена Ушева - първа в България започва да популяризира българските шевици, със собствени средства прави изложби в Брюксел, Париж и Прага, създава училище за българско везмо и бродерия.
Именно от нея Вела наследява тънък художествен усет, както и любов кум родната традиция. Облечено в национална носия, момичето рецитира български стихове в чужбина и дори отказва кариера на киноактриса в САЩ заради любовта си към родината.
Това дете е не само много даровито, но и с едно такова сърце, каквото рядко се среща по нашата българска земя - това е мнението за нея на Кирил Христов, този самовлюбен мизантроп.
Когато Вела се среща с Ангел Кралийчев, той е начинаещ автор със скромна коректорска заплата. Син на неграмотна селянка от Стражица, Каралийчев прописва стихове още като ученик. По-късно записва да следва химия, но до третата година успява да вземе само два изпита - няма време, защото е зает с писане. Първият му сборник разкази "Ръж" изпиза през 1924 година. Каралийчев зарязва химията и завършва дипломация в Свободния университет.
Младежът е вечно без пари, вечно гладен, приятелите дори му измислят прякор - Множко Гладнев. Едновременно с това младият писател е горд и честолюбив, и вътрешно деликатен.
Макар и млад, Ангел Каралийчев има опит в любовта. Тъкмо се е разделил в поредната млада дама, когато среща Вела Ушева. Сватовници са сестрите Дора и Бела Габе. По това време Каралийчев е наемател на родителите им, младежите често общуват и точно Дора го подтиква да започне да пише за деца.
По това време майката на Вела Ушева, Елена, е притесенна от нежеланието на вече 32-годишната си дъщеря да се омъжи и от решението й да се отдаде изцяло на театъра. Когато майката споделя притесненията си в Бела Габе, тя й препоръчва младия и талантлив Каралийчев.
На уредения "оглед" Елена Ушева е очарована от младия писател и трите с Дора и Бела решават да организират "случайна" среща между Каралийчев и Вела в столичния Модерен театър. След филма, младежът изпраща госпожицата до дома й и така започва техният роман.
Макар и няколко години по-голяма, Вела скоро усеща, че има мъж до себе си. Разходките им стават всекидневни, писателят я причаква вечер след представление. Той я ревнува от овациите на почитателите й, изхвърля поднесените й на сцената букети, за да остане само неговият мъничък букет.
Вела жъне успехи на сцената, тя играе с големи имена на нашия театър и й предричат бляскаво бъдеще. Пламенният любовник обаче й поставя ултиматум - да избира между театъра и него.
Младата жена избира театъра и същата нощ Каралийчев се прострелва в гърдите. Куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му. Там той остава до края на живота му като спомен за голямата любов. Дни наред в болницата се борят за живота на писателя.
Един ден Вела, представяйки се за негова годеница, нахлува в стаята на Каралийчев, вика файтон, закарва ранения в дома си и лично се грижи за него до оздравяването му. След това пистолетът е хвърлен в езерото в Борисовата градина. Колебанията на актрисата продължават още година, докато на 1.2.1931 година двамата млади се женят.
Вела сама бродира булчинската ви рокля с везмо от червена коприна и прави истински фурор по време на медения месец на двамата в Париж. Щастието обаче не трае дълго - първородният син на семейството умира на няколко месеца.
За да забравят, Каралийчеви сменят квартирата. След две години им се ражда и момиченце, което кръщават на кумата си , писателкат Анна Каменова.
Мъничкото Ани е много хубаво и здраво дете, даже печели конкурс за най-добре гледано бебе. За любимата си мъничка дъщеричка Каралийчев пише най-жизнерадостната си детска повест "Ането". /Дали днешните тийнейджъри знаят историята на най-често даваното за преразказ произведение на изпитите след 7-ми клас?/
През 1938 година обаче Ани също умира, ненавършила две годинки, а книгата излиза след нейната смърт.
Ударът е страшен. Двамата родители са съсипани и не се решават повече на имат деца. Писателят спира да пише. Но за кратко. През 40-те години на миналия век Ангел Каралийчев сътворява най-прекрасните си детски произведения, които стават класика. Илюстрциите правят най-големите ни художници - негови добри приятели - Илия Бешков, Стоян Венев, Любен Зидаров.
Ангел Каралийчев е най-издаваният автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика. Вела е негов неуморим помощник - преписва на машина, редактира, коригира.
Разтуха писателят намира в риболова. Злите езици говорят обаче, че това увлечение е било алиби за срещите му с последната му голяма любов - красивата детска учителка Мария. Приятелите му я наричат втората Лора. 55-годишен, Каралийчев бил отново влюбен. Връзката не останала скрита за съпруга на учителката, който бил военен. Вероятно се е досещала и Вела, но никога не споменала и дума по въпроса. Останала си все така всеотдайна съпруга и се грижела за болния писател.
А когато през 1972 година Ангел Каралийчев умира, последната му любов Мария, полага на ковчега му огромен букет от 50 червени карамфила...
Автор: Албена Иванова
Именно от нея Вела наследява тънък художествен усет, както и любов кум родната традиция. Облечено в национална носия, момичето рецитира български стихове в чужбина и дори отказва кариера на киноактриса в САЩ заради любовта си към родината.
Това дете е не само много даровито, но и с едно такова сърце, каквото рядко се среща по нашата българска земя - това е мнението за нея на Кирил Христов, този самовлюбен мизантроп.
Когато Вела се среща с Ангел Кралийчев, той е начинаещ автор със скромна коректорска заплата. Син на неграмотна селянка от Стражица, Каралийчев прописва стихове още като ученик. По-късно записва да следва химия, но до третата година успява да вземе само два изпита - няма време, защото е зает с писане. Първият му сборник разкази "Ръж" изпиза през 1924 година. Каралийчев зарязва химията и завършва дипломация в Свободния университет.
Младежът е вечно без пари, вечно гладен, приятелите дори му измислят прякор - Множко Гладнев. Едновременно с това младият писател е горд и честолюбив, и вътрешно деликатен.
Макар и млад, Ангел Каралийчев има опит в любовта. Тъкмо се е разделил в поредната млада дама, когато среща Вела Ушева. Сватовници са сестрите Дора и Бела Габе. По това време Каралийчев е наемател на родителите им, младежите често общуват и точно Дора го подтиква да започне да пише за деца.
По това време майката на Вела Ушева, Елена, е притесенна от нежеланието на вече 32-годишната си дъщеря да се омъжи и от решението й да се отдаде изцяло на театъра. Когато майката споделя притесненията си в Бела Габе, тя й препоръчва младия и талантлив Каралийчев.
На уредения "оглед" Елена Ушева е очарована от младия писател и трите с Дора и Бела решават да организират "случайна" среща между Каралийчев и Вела в столичния Модерен театър. След филма, младежът изпраща госпожицата до дома й и така започва техният роман.
Макар и няколко години по-голяма, Вела скоро усеща, че има мъж до себе си. Разходките им стават всекидневни, писателят я причаква вечер след представление. Той я ревнува от овациите на почитателите й, изхвърля поднесените й на сцената букети, за да остане само неговият мъничък букет.
Вела жъне успехи на сцената, тя играе с големи имена на нашия театър и й предричат бляскаво бъдеще. Пламенният любовник обаче й поставя ултиматум - да избира между театъра и него.
Младата жена избира театъра и същата нощ Каралийчев се прострелва в гърдите. Куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му. Там той остава до края на живота му като спомен за голямата любов. Дни наред в болницата се борят за живота на писателя.
Един ден Вела, представяйки се за негова годеница, нахлува в стаята на Каралийчев, вика файтон, закарва ранения в дома си и лично се грижи за него до оздравяването му. След това пистолетът е хвърлен в езерото в Борисовата градина. Колебанията на актрисата продължават още година, докато на 1.2.1931 година двамата млади се женят.
Вела сама бродира булчинската ви рокля с везмо от червена коприна и прави истински фурор по време на медения месец на двамата в Париж. Щастието обаче не трае дълго - първородният син на семейството умира на няколко месеца.
За да забравят, Каралийчеви сменят квартирата. След две години им се ражда и момиченце, което кръщават на кумата си , писателкат Анна Каменова.
Мъничкото Ани е много хубаво и здраво дете, даже печели конкурс за най-добре гледано бебе. За любимата си мъничка дъщеричка Каралийчев пише най-жизнерадостната си детска повест "Ането". /Дали днешните тийнейджъри знаят историята на най-често даваното за преразказ произведение на изпитите след 7-ми клас?/
През 1938 година обаче Ани също умира, ненавършила две годинки, а книгата излиза след нейната смърт.
Ударът е страшен. Двамата родители са съсипани и не се решават повече на имат деца. Писателят спира да пише. Но за кратко. През 40-те години на миналия век Ангел Каралийчев сътворява най-прекрасните си детски произведения, които стават класика. Илюстрциите правят най-големите ни художници - негови добри приятели - Илия Бешков, Стоян Венев, Любен Зидаров.
Ангел Каралийчев е най-издаваният автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика. Вела е негов неуморим помощник - преписва на машина, редактира, коригира.
Разтуха писателят намира в риболова. Злите езици говорят обаче, че това увлечение е било алиби за срещите му с последната му голяма любов - красивата детска учителка Мария. Приятелите му я наричат втората Лора. 55-годишен, Каралийчев бил отново влюбен. Връзката не останала скрита за съпруга на учителката, който бил военен. Вероятно се е досещала и Вела, но никога не споменала и дума по въпроса. Останала си все така всеотдайна съпруга и се грижела за болния писател.
А когато през 1972 година Ангел Каралийчев умира, последната му любов Мария, полага на ковчега му огромен букет от 50 червени карамфила...